Пропастта на опрощението

— Обичайното. Търбухът ни е пълен с евакуиращи се от по-вътрешните системи. Много от тях пожелаха да бъдат докарани конкретно тук, преди изчезванията да са достигнали своята кулминация. Ние не поставяме под въпрос мотивите им, стига да си плащат. Другите искат да бъдат отведени още по-далеч, колкото се може по-далеч от вълците. Ние, разбира се, имаме своите технически нужди. Но не възнамеряваме да оставаме много дълго.

— Интересуват ли ви скътлърови реликви?

— Имаме друг мотив — отговори мъжът и притисна една гънка на костюма си. — Всъщност ни интересува Халдора.

Куейч вдигна ръка и свали тъмните очила.

— Не се ли отнася това за всички ни?

— Не в религиозен смисъл — додаде ултрата, очевидно без ни най-малко да се смути от вида на легналия насреща му първосвещеник с насилствено вдигнати клепачи. — Нямаме намерение да подкопаваме вярванията на никого. Но откакто тази система е открита, не са правени почти никакви научни изследвания на феномена Халдора. И не защото никой не го е пожелал, а защото властите тук, включително Адвентистката църква, никога не са позволили да бъде изследван отблизо.

— Корабите на паркинга са свободни да използват сензорите си, за да изучават изчезванията — отвърна Куейч. — И много са го правили, след което са разпространявали информацията за откритията си.

— Така е — съгласи се ултрата, — но наблюденията, направени от такова разстояние, не се приемат особено сериозно извън тази система. Нужно е всъщност детайлно изследване с помощта на физически сонди, изстреляни към Халдора.

— Все едно да искате да се изплюете в лицето на Бога.

— Защо? Ако това е истинско чудо, би трябвало да издържи изследванията. Каква причина има тук за страхове?

— Божият гняв, ето каква.

Ултрата се вгледа в пръстите си. Рашмика разчиташе напрежението му като на книга. Беше излъгал веднъж, като каза, че много от евакуиращите се с техния кораб искали да видят изчезванията на Халдора. Тази лъжа можеше да има куп светски причини. Всичко останало, което беше казал, бе истина, поне доколкото тя беше в състояние да прецени. Рашмика погледна към жената, която все още не се беше обадила, и непознатата задържа погледа си върху нея малко по-продължително, така че момичето се смути и в крайна сметка отмести погледа си, усетило как кръвта нахлува в бузите му.

— Изчезванията наближават своята кулминация — продължи ултрата. — Никой не го оспорва. Но това означава също и, че няма да имаме още дълго възможността да изучим Халдора такава, каквато е сега.

— Не мога да го позволя.

— Но това вече се е случило веднъж, нали?

Светлината се отрази в инструмента, който държеше клепачите му вечно отворени, когато Куейч се обърна към своя гост.

— Какво се е случило?

— Директно сондиране на Халдора. На Хела, доколкото разбираме, се носят слухове за недокументирано изчезване, станало преди двайсетина години. То продължило повече от останалите, но било извадено от официалната документация.

— Носят се слухове за какво ли не — отвърна раздразнено първосвещеникът.

— Говори се, че продължителното събитие било резултат от изпращането на Халдора на набор от инструменти за изследване, съвпаднало с едно обикновено изчезване. И това някак си забавило възвръщането на нормалния триизмерен образ на планетата. Може би подложило на стрес системата. Претоварило я.

— Системата ли?

— Механизма — поясни ултрата. — Онова, което проектира образа на газовия гигант.

— Механизмът, приятелю мой, е Бог.

— Това е една от интерпретациите. — Ултрата въздъхна. — Вижте, не съм дошъл да ви дразня, а само да изясня честно нашата позиция. Ние вярваме, че на Халдора вече е изпращана изследователска апаратура и това вероятно е направено с благословията на Адвентистката църква.

Рашмика се сети отново за набързо надрасканите обозначения, които й беше показал Пьотр, и за онова, което й бяха казали сенките. Значи беше вярно: наистина имаше едно пропуснато изчезване и точно в този момент сенките бяха изпратили безтелесния си посланик, своя агент за преговори, в специалния костюм. Същия костюм, който искаха от нея да измъкне от катедралата, преди да се е разбира на парчета на дъното на пропастта Гинунгагап.

Наложи си да върне вниманието си към ултрата, от страх да не пропусне нещо важно.

— Вярваме също така, че евентуалният втори опит не би причинил нищо лошо — допълни той. — Това е единственото, което искаме: разрешение да повторим експеримента.

— Експеримент, който никога не се е състоял — каза Куейч.

— В такъв случай просто ще бъдем първите. — Ултрата се наведе напред. — Ще ви осигурим безплатно защитата, която искате. Не е нужно да ни предлагате търговски облаги. Вие можете да продължавате да осъществявате сделки с други групи ултри, както сте правили винаги. Единственото, което искаме в замяна, е позволение да направим малко изследване на Халдора.