Пропастта на опрощението

— Работата е, че проумяването на кръвта ме изпълва с професионална гордост. Кръвта на всеки, който се доближи до мен, рано или късно бива изследвана. Архивите на „Лейди Моруина” дават обемна картина за генетичните особености на този свят такъв, какъвто е еволюирал през последното столетие. Ще се изненадате колко ясно се отличава тази картина, Рашмика. Ние не сме се заселвали постепенно, в продължение на векове. Почти всички, които живеят сега на Хела, са потомци на създателите на колонията, пристигнали с шепа кораби, непосредствено след “Гностично възкачване”, от светове с ясно отличаващи се генетични профили. Новодошлите — поклонници, бежанци, авантюристи — почти не променят генетичния облик. Разбира се, от тяхната кръв също се вземат проби при слизането им на планетата и резултатите се вписват в архивите. — Той взе едно шишенце от куфарчето и го разтърси, взирайки се в разпенената малиновочервена течност в него. — Всичко това означава следното: мога в значителна степен да предвидя как ще изглежда кръвта на човека, освен ако не е пристигнал наскоро на Хела. И ще бъда дори още по-точен, ако зная къде живее, за да мога да предвидя фактора на кръстосването. Вигридският район е всъщност едно от най-силните ми места. Доста съм го изучавал. — Потупа с шишенцето отстрани на дисплея, показвайки неидентифицираната кръвна проба. — Да вземем този човек, например. Класически жител на Вигрид. Няма как да бъде объркана с кръвта на обитател на някое друго място на Хела. Толкова е типична, че е почти плашещо.

Рашмика преглътна, преди да попита:

— Тази кръв е от Харбин, нали?

— Поне така твърдят архивите.

— Къде е той? Какво се е случило с него?

— Този човек ли? — Грьолие се зачете с подчертано внимание в дребния шрифт в долния край на дисплея. — Както изглежда, е мъртъв. Убит при разчистване на пътя. Защо? Нали няма да правите опити да твърдите, че ви е бил брат?

Тя все още не усещаше нищо. Беше като да излетиш с кола от скалата. В първия момент изглежда, че траекторията е нормална, че земята не е била издърпана изпод краката ти.

— Знаете, че ми е брат — отвърна Рашмика. — Нали ни видяхте заедно. Вие бяхте там, когато интервюираха Харбин.

— Бях там, докато интервюираха някого — поправи я Грьолие. — Но не мисля, че може да ви е бил брат.

— Това не е вярно.

— Страхувам се, че е, в строго генетичен смисъл — кимна към дисплея, подканвайки я сама да си направи изводите — роднинската ви връзка с него е същата, каквато и с мен. Той не ви е брат, Рашмика. Вие не сте му сестра.

— Тогава единият от нас двамата е бил осиновен.

Странно е, че го казвате, защото и на мен ми мина подобна мисъл. И може би единственият начин да стигна до дъното на тази каша е да отида лично и да си завра носа тук-там. Така че заминавам за полупустинните земи. Това няма да ме отдели от катедралата за повече от един ден. Искате ли да предам нещо на някого, докато съм там?

— Не ги наранявайте — възкликна момичето. — Каквото и да правите, не ги наранявайте.

— Никой не е споменавал и дума за нараняване на когото и да било. Но вие знаете много добре как стоят нещата с тези комуни. Крайно светски са. Крайно затворени. Крайно подозрителни към всяка намеса от страна на църквите.

— Направите ли нещо на родителите ми, ще ви го върна.

Главният лекар върна шишенцето в куфарчето и затвори капака му със звучно щракване.

— Не, няма да го направите, защото съм ви нужен на ваша страна. Първосвещеникът е опасен човек и преговорите го вълнуват силно. Ако заподозре дори за миг, че не сте това, за което се представяте, че е възможно по какъвто и да било начин да компрометирате дискусиите му с ултрите… е, не ми се иска да предсказвам какво би могъл да направи. — Замълча, въздъхна, сякаш бяха тръгнали в погрешна посока и сега беше достатъчно просто да се върне в началото на разговора, така че всичко да си дойде на мястото. — Вижте, проблемът е колкото ваш, толкова и мой. Не мисля, че сте онази, за която се представяте. Кръвта ви изглежда подозрително чужда. По всичко личи, че нямате предци от Хела. Е, възможно е това да има съвсем невинно обяснение, но преди да съм разбрал каквото и да било със сигурност, трябва да предположа най-лошото.

— Което е?

— Че изобщо не сте това, за което се представяте.

— И защо това да е проблем за вас, господин главен лекар?

Тя плачеше, вестта за смъртта на Харбин й беше нанесла истински удар, както и беше предполагала, че ще стане.

— Защото — изръмжа в отговор той, — аз ви доведох тук. Моя беше умната идея да ви доведа при първосвещеника. И ето че сега се чудя какво, по дяволите, всъщност съм довел. И предполагам, че аз ще загазя не по-малко от вас, ако той го разбере.

— Той няма да ви направи нищо — увери го Рашмика. — Вие сте му нужен, за да го поддържате жив.

Грьолие се изправи.

— Е, да се надяваме, че случаят е такъв. Защото допреди малко опитвахте да ме убедите, че искал да умре. А сега си избършете очите.