Пропастта на опрощението

— Скорп — обади се Ана Хури, — не се пресилвай, моля те. Валенсин е доказан негодник, но това не означава да не се съобразяваш с думите му. Нужен си ни цял и здрав.

— Все още съм тук — отвърна той. — Във всеки случай вие ме събудихте поради конкретна причина. По-добре ми съобщете лошата новина без повече отлагане.

Оказа се по-лоша от всичко, което бе предполагал.

Вълците бяха стигнали до Епсилон Еридани, йелоустоунската система. Доказателствата за заминаващи кораби показваха, че опустошенията бяха започнали сравнително скоро. На три светлинни месеца от Йелоустоун във всички посоки беше образуван неравномерен пашкул от лайтхъгъри: водещата част на евакуационната вълна. Видя ги в сферата, когато мащабът бе настроен така, че картината да включва целия обем от околното пространство до една светлинна година от Епсилон Еридани. Корабите — всеки от които беше отбелязан с цветен символ и обяснение, показващи неговата идентичност и вектор на движение — приличаха на стреснат пасаж риби, пръскащи се кръгообразно във всички посоки от някаква, намираща се в центъра на кръга опасност. Някои се намираха малко по-напред от останалите, други изоставаха, но еднаквото ускорение на двигателите им гарантираше, че пашкулът тепърва щеше да губи все повече симетрията си.

Отстрани на вълната нямаше почти никакви кораби. Малкото на брой по-отдалечени съдове трябва да бяха напуснали Йелоустоун преди пристигането на вълците. Те пътуваха по обичайните търговски маршрути. Някои от тях се движеха толкова бързо, че щяха да минат години, преди новината за кризата да успее да ги догони. Най-навътре имаше шепа кораби — очевидно бяха тръгнали последни или не успяваха да поддържат обичайното си ускорение поради една или друга причина. По-близо до Епсилон Еридани, на около една светлинна седмица от системата, не се наблюдаваше абсолютно никакъв трафик към далечни дестинации. Ако сред все още топлите руини бяха останали някакви междузвездни кораби, те, явно, не бързаха да ходят никъде. Нищо не показваше наличие на трафик вътре в системата, нито се долавяха сигнали от колониите или от навигационните фарове вътре. Малкото кораби, приближавали към системата при избухването на кризата, сега осъществяваха широки обратни завои. Бяха чули предупрежденията и видели евакуационната вълна, насочена в противоположната посока. Сега на свой ред те също опитваха да се върнат в междузвездното пространство.

Вълците бяха унищожили живота във всички светове около Делта Павонис за една година. Скорпион се съмняваше, че е минала повече от половин година от масовата касапница.

Тази касапница обаче се различаваше от станалата на Ризургам и на съседните му светове. Около Делта Павонис едно друго клане, преди милион години, вече се беше провалило, затова инхибиторските елементи се бяха постарали този път да свършат работата си както трябва. Бяха раздробили на пух и прах цели планети, за да изградят от тях машина-убиец на звезди. Бяха я насочили срещу Делта Павонис, бяха пробили звездата до ядрото и предизвикали избликване на материя при температура и налягане, предизвикващи разтопяването на всичко наоколо. Бяха насочили този адски огън към Ризургам, за да изпепелят всеки организъм, имал малшанса да не се намира зад неколкостотин километра земна кора, която да му послужи като щит. Ако някога на Ризургам отново се появеше живот, той трябваше да започне от нулата. Изправени пред недвусмислените доказателства за две предишни унищожения, дори другите пътуващи между звездите култури щяха да избягват това място.

Това обаче не беше обичайният modus operandi[9] на инхибиторите. Фелка беше информирала Клавейн, че вълците не са програмирани просто да избиват разумния живот. Те бяха по-хитри и целеустремени и задачата им в крайна сметка беше по-сложна от цялостното унищожение. Те трябваше да предотвратят възникването на живот, способен да пътува сред звездите, да поддържат галактиката в състояние на буколична пасторалност през следващите три милиарда години. Животът, ограничен в отделните светове, щеше да бъде преведен през неизбежна космическа криза, предстояща в не много далечно бъдеще според вижданията на вълците. Единствено след това можеше да бъде разрешено да се размножават на свобода. Но запазването на живота в планетарен мащаб беше също толкова важна част от плана на вълците, колкото и желанието им да контролират разпространението между звездите. Поради тази причини стерилизирането на плодовити системи като Делта Павонис беше средство, към което се прибягваше само в краен случай. То беше показател за местната некомпетентност. Вълчите глутници се съревноваваха за престиж, стараеха се да демонстрират колко фино контролират възникващия живот. Нуждата да бъдат унищожени първо светове, а след това и звезда, беше признак за допусната грешка, за непростимо невнимание. Това можеше да доведе до отлъчването на група вълци и до лишаването им от най-новите постижения в областта на унищожението.