Пропастта на опрощението

Той изучаваше с интерес и двете. Хури изглеждаше леко, но не драстично по-стара. Бръчиците на лицето й бяха малко по-подчертани, сякаш някакъв художник беше взел вече готова скица на жена и я беше повторил с остър молив, очертавайки с любов всяка гънка на кожата. Беше пуснала косата си до раменете, беше я разделила от едната страна и прихванала с малък клипс с цвят на амбра. В нея имаше бели и сребърни нишки, но те само подчертаваха черния й цвят. Нови бръчки, които той не помнеше, бяха белязали шията й, а дланите й бяха по-слаби и някак анатомични. Но това си беше все същата Хури и ако не знаеше, че са минали шест години, може би изобщо нямаше да забележи тези промени.

Двете бяха облечени в бяло. Ана беше с дълга до пода надиплена пола и бяло сако с висока яка върху блуза с кръгло деколте. Дъщеря й носеше пола до коленете върху бял клин и семпла горница с дълги ръкави. Косата на момичето беше къса и черна, с прав, отрязан точно над очите бретон. Майка и дъщеря стояха пред него като ангели, прекалено чисти, за да бъдат част от кораба, който познаваше. Но може би нещата се бяха променили. Все пак бяха минали шест години.

— Спомни ли си нещо? — обърна се той към Ора.

— Аз съм на шест години — отвърна тя. — Искаш ли да видиш кораба?

Той се усмихна, надявайки се да не уплаши детето.

— Ще бъде хубаво. Но ми казаха, че първо трябва да направя нещо друго.

Какво ти казаха? — попита Хури.

— Че положението не е добре.

— Най-мекото изказване на века — обяви тя.

Валенсин обаче не искаше да го пусне да излезе от камерата за замразяване, преди да му направи пълен медицински преглед. Накара го да легне на една кушетка и да се подложи на безмълвния оглед на зелените лекари-слуги. Машините се засуетиха над корема му със скенери и сонди, а Валенсин вдигна клепачите на Скорпион и насочи способна да предизвика мигрена светлинка право в очите му, като си цъкаше, сякаш беше открил нещо не съвсем добро в тях.

— Бях ви в ръцете шест години — рече Скорпион. — Не можа ли да си направиш прегледите тогава?

— Размразяването е това, което убива — отговори жизнерадостно Валенсин. — Размразяването и периодът непосредствено след него. Като се има предвид колко античен е ковчегът, от който излезе току-що, и неизбежната идиосинкразия на твоята анатомия, шансът ти да изкараш следващия час не надхвърля 95 %.

— Чувствам се чудесно.

— Истинско постижение ще е, ако е така. — Лекарят вдигна длан и размаха пръсти пред лицето му. — Колко са?

— Три.

— Сега?

— Два.

— А сега?

— Три.

— А сега?

— Три. Два. Това има ли някакъв смисъл?

— Ще трябва да направя някои по-обстойни изследвания, но ми се струва, че деградацията в периферното ти зрение е между десет и петнайсет процента.

Валенсин се усмихна, сякаш Скорпион се нуждаеше точно от тази новина: нещо като билет, който му даваше право да напусне кушетката и да тръгне накъдето иска.

— Току-що бях размразен. Ти какво очакваше?

— Горе-долу същото. Известна загуба на периферното зрение имаше и преди да те замразим, но сега тя определено се е увеличила. Възможно е през следващите часове положението да се подобри незначително, но няма да се изненадам, ако не се върне на първоначалното ниво.

— Но аз не съм остарял. Бях замразен през цялото време.

— От преходите е. — Валенсин разпери извинително ръце. — В някои отношения те ти се отразяват също толкова зле, колкото и пребиваването извън тях. Съжалявам, Скорп, но тази технология просто не е създадена за прасета. Най-доброто, което мога да кажа, е, че ако беше останал буден, загубата на зрението щеше да бъде с 5-10 % по-голяма.

— Е, в такъв случай всичко е наред. Ще го имам предвид следващия път. Нищо не обичам толкова, колкото да избирам между две еднакво прецакани възможности.

— О, ти взе правилното решение — увери го лекарят. — Както показва неумолимата статистика, това беше най-добрият ти шанс да изкараш последните шест години. Но аз бих помислил сериозно преди “следващия път”, Скорп. Същата неумолима статистическа гледна точка ти дава около петдесет процента вероятност да оцелееш при следващо замразяване. А после вероятността пада до 10 %. Клетките в тялото ти ще поставят ред в нещата си, ще си уредят дълговете и ще осъвременят завещанията си.

— Какво означава това? Че имам само още една възможност да използвам това нещо ли?

— Горе-долу. Ти не планираше да се връщаш скоро там, нали?

— Как не, след като ме ободряваш по този толкова обнадеждаващ начин? Трябва да съм луд.

— Това е най-елементарна форма на майтап — заяви Валенсин.

— Да, като ритник в зъбите.

Скорпион се надигна от кушетката, като накара роботите на Валенсин да се разбягат.

“Време за проверка на прасето” — помисли си той.

Символи се носеха в сферата на холографския дисплей. Обозначаваха слънца, светове, кораби и развалини. Скорпион, Васко, Хури и Ора стояха пред него, а отраженията им надничаха като призраци от стъклото на сферата. С тях бяха още шестима от ръководителите на кораба, в това числа Круз и Уртон.