Пропастта на опрощението

Ето с кого си имаше работа: не със самите сенки, а с техен опростен, минималистичен пратеник. Предполагаше, че това не променя кой знае колко положението: гласът определено беше поне толкова разумен и убедителен, колкото която и да било от другите машини, на които се беше натъквала.

— И докъде успяхте да стигнете?

[До сондата, щом попадна в проекцията на Халдора. Оттам, следвайки нейната телеметрична връзка, стигнахме до Хела. Но не и по-нататък. Оттогава сме хванати като в капан в специалния костюм.]

— Защо точно в костюма?

[Питай Куейч. Той е от голямо значение за него, безвъзвратно свързан с природата на изчезванията и собственото му спасение. Неговата любима — първата Моруина — умря вътре. След това той не намери сили да унищожи костюма. Напомня му за онова, което го е довело на Хела, пришпорва го да търси отговор, в памет на Моруина. Когато дойде време да изпрати сондата към Халдора, Куейч напълни костюма с кибернетичните контролни системи, необходими за свързването със сондата. Ето така той се превърна в наш затвор.]

— Не мога да ви помогна — повтори тя.

[Трябва да го направиш, Рашмика. Костюмът е здрав, но няма да оцелее, ако “Лейди Моруина” падне в пропастта. Без нас ще изгубите единствения си канал за преговори. Бихте могли да създадете друг, но не можете да бъдете сигурни. Междувременно ще зависите от добрата воля на инхибиторите. Те се приближават. Не остава много време.]

— Не мога да направя това — каза момичето. — Искате прекалено много от мен. Вие сте просто глас в главата ми. Няма да го направя.

[Ще го направиш, ако знаеш кое е добро за вас. Не знаем за теб всичко, което бихме искали, Рашмика, но едно е ясно: ти със сигурност не си това, за което се представяш.]

Тя повдигна глава от възглавницата и махна влажен, сплъстен кичур коса от очите си.

— И какво от това?

[Вероятно ще бъде по-добре Куейч да не го разбере, не мислиш ли?]

Главният лекар стоеше сам в стаята си в Министерството на кръвните дела, в най-високата част на средните нива на Клоктауър. Тананикаше си, щастлив сред заобикалящата го обстановка. Дори лекото поклащане на “Лейди Моруина”, увеличено сега, тъй като се движеше по неравния, пълен с дупки и препятствия път, водещ към моста, му беше приятно — усещането за непрестанно движение го стимулираше да работи. Не беше ял от доста часове и ръцете му трепереха от нетърпение, докато очакваше края на опита. Задачата около удължаването живота на Кеуйч го беше изправяла пред множество предизвикателства, но той не беше усещал това интелектуално вълнение от времето, когато беше служил на кралица Жасмина и бе господар на фабриката за тела.

Беше обмислял дълго резултатите от анализа на кръвта на Харбин. Беше търсил в гените му обяснение за дарбата, проявена толкова силно у сестра му. Нищо не показваше, че Харбин има същата свръхчувствителност към израженията, но това можеше да означава просто, че съответните гени са активирани само при сестра му. Грьолие не знаеше точно какво търси, имаше само обща представа кои от когнитивните участъци можеха да бъдат засегнати. Това, което беше проявено в Рашмика, бе вид обратен аутизъм — остра чувствителност към емоционалното състояние на заобикалящите я хора вместо пълно безразличие. Беше се надявал при сравняването на ДНК на Харбин с генетичната база данни на Министерството на кръвните дела, включваща информация не само за жителите на Хела, но и данните, които му бяха продавали ултрите, да забележи нещо аномално. Дори да не станеше очевидно веднага, софтуерът трябваше да може да го отличи.

Кръвта на Харбин обаче се оказа смущаващо нормална, без абсолютно никакъв намек за аномалия. Главният лекар се бе върнал в библиотеката, за да вземе резервната проба, в случай че бе станала грешка при поставянето на етикетите. Резултатите се повториха: нищо в кръвта на Харбин не намекваше за наличието на необичайни характеристики в сестра му.

В такъв случай, размишляваше Грьолие, трябваше да има някаква аномалия, уникална само за нейната кръв, резултат от някакво статистическо пренареждане на гените на нейните родители, което не се беше проявило при Харбин. Но пък не беше изключено и нейната кръв да се окаже също толкова безинтересна. В такъв случай се налагаше изводът, че свръхчувствителността й беше придобита по някакъв начин, че беше умение, което всеки е в състояние да изучи, стига да разполага с подходящите стимули.

Откъм извършващата анализите апаратура пропя камбанка, сигнал, че процедурата беше приключила. Главният лекар се облегна на стола си в очакване резултатите да се появят на екрана. Анализите на Харбин — хистограми, графики, генетични и цитологични карти — вече чакаха там за сравнение. Сега до тях се появиха фактите за кръвта на Рашмика Елс. Почти веднага софтуерът започна да търси съвпадения и несъответствия. Грьолие запука с пръсти. Виждаше отражението си — плуващ по екрана призрачно бял ореол.

Нещо не беше наред.