Читаем Пропастта на опрощението полностью

— Не знам, Скорп. Имам само това парче. Остана след спречкването, по време на което някой от техните летателни апарати изглежда пострада, след като се приближи прекалено до битката. Това е отчупено парче, Скорп. Същото се отнася, предполагам, за всички парчета от раковини, които сте намирали на Арарат. Това са останките от корабите, паднали в морето.

— И кой ги е направил?

— Не знаем.

— Какво искат от нас?

— Не знаем и това, а само, че проявяват интерес.

— Не съм сигурен, че това ми харесва.

— Аз също. Те не търсят директен контакт с нас и всичко, което правят, навежда на мисълта, че нямат намерение да оповестяват присъствието си. По-напреднали са от нас, това е сигурно. Може би се спотайват в мрака, промъквайки се покрай инхибиторите, но така или иначе са оцелели. Все още съществуват, докато ние сме на ръба на унищожението.

— Биха могли да ни помогнат.

— Или да се окаже, че с нищо не са по-добри от инхибиторите.

Скорпион се взря в лицето на стария конджоинър: беше вбесяващо спокойно въпреки всички въпроси, които поставяше разговорът им.

— Като те слуша, човек ще помисли, че според теб ни преценяват — рече той.

— Не бих изключил подобна възможност.

— Ами Ора? Какво ли ще каже тя?

— Никога не е споменавала за друга страна — отвърна Рьомонтоар.

— Може би в такъв случай това са сенките.

— Защо тогава трябва да ходим до Хела, за да се свържем с тях? Не, това е нещо друго, нещо, за което тя или не знае, или предпочита да не ни казва.

— Сега вече започваш да ме нервираш.

— Това, мистър Пинк, е в голяма степен идеята. Някой трябва да го знае и това би могъл да бъдеш ти.

— Ако тя не знае за въпросното присъствие, как можем да бъдем сигурни, че останалата част от нейната информация е вярна?

— Не можем. Ето това е трудният момент.

Скорпион въртеше парчето в ръцете си. Беше студено на пипане, почти толкова леко, колкото въздуха, чието място заемаше.

— Бих могъл да поговоря с нея за това, да видя дали ще си спомни.

— Или би могъл да запазиш информацията за себе си, защото е прекалено опасно да я разкриваш пред нея. Не забравяй: нищо чудно това да е дезинформация, създадена от Скейд, за да разруши доверието ни в Ора. Ако тя отрече да знае за това, ще бъдеш ли в състояние да й вярваш от сега нататък?

— Въпреки това бих искал да знам фактите — настоя Скорпион.

— Прекалено са опасни. Ако ти ги предам, те може да намерят начин да стигнат до нейната глава. Тя е една от нас, Скорп: конджоинър. Ще трябва да се задоволиш с парчето — ще го наречем “средство за подпомагане на паметта” — и с този разговор. Това би трябвало да стигне, нали?

— И предлагаш да не й казвам, никога?

— Не, предлагам решението да вземеш ти. Това не е нещо, което може да се реши току-така. — Конджоинърът направи пауза и след това се усмихна. — Честно казано, не ти завиждам. Доста би могло да зависи от него.

Скорпион пъхна парчето в джоба си

Хела, 2727 година

[Помогни ни, Рашмика,] — обади се гласът, когато тя остана сама. — [Не позволявай да умрем заедно с катедралата.]

— Не мога да ви помогна. Дори не съм сигурна, че искам да го направя.

[Куейч е нестабилен] — настоя гласът. — [Ще ни унищожи, защото сме пролука в бронята на вярата му. Не може да позволим това да се случи, Рашмика. Заради себе си, заради твоя народ, не прави същата грешка като скътлърите. Не затваряй вратата към нас]

Тя замята глава върху влажната калъфка на възглавницата си, подуши потта си, попивала дни наред в пожълтелия плат по време на безсънните нощи като тази. Единственото й желание беше гласът да млъкне; единственото й желание беше да се върне към старата простота, когато нямаше за какво друго да се тревожи освен как да наложи собствените си убеждения, в чиято правота беше убедена.

— Как се добрахте дотук? Все още не сте ми го казали. Ако вратата е затворена…

[Вратата беше отворена, за кратко. По време на един труден период за доставка на вируса, Куейч преживя криза във вярата си. Тогава започна да се съмнява в своята интерпретация на изчезванията. Нареди да изстрелят специален инструментариум към Халдора, на механична сонда, натъпкана с електроника.]

— И?

[Предизвика реакция. Сондата беше инжектирана в Халдора по време на едно от изчезванията. В резултат изчезването продължи по-дълго от обикновено. Благодарение на това Куейч успя да зърне машинарията, която скътлърите бяха направили, за да се свързват с нас през цялото.]

— Както и всички останали, които са го видели.

[Точно поради тази причина въпросното изчезване трябваше да бъде премахнато от официалната документация] — продължи гласът. — [Подобно нещо не можеше да бъде позволено.]

Момичето помнеше какво му бяха казали сенките за синтезатора на маса.

— И тази сонда ви позволи да прекосите разстоянието дотук?

[Не. Все още не сме въплътени физически в този брейн. Сондата възстанови връзката за комуникация. Беше замлъкнала от последния ни разговор със скътлърите, но се отвори, за кратко, в мига на намесата на Куейч. През този прозорец изпратихме един аспект от себе си през цялото, не особено разумен призрак, програмиран само да оцелява и да преговаря.]

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика