Читаем Пропастта на опрощението полностью

Парчето не беше с него, беше останало при личните му вещи, в очакване на размразяването му. То не беше ценно само по себе си и ако някой го намереше, най-вероятно нямаше да му обърне внимание, предполагайки, че става дума за незначителна вещ или тотем, имащ емоционална стойност единствено за собственика си. Важното всъщност беше къде го бе намерил Рьомонтоар. А единственият на борда на този кораб, който знаеше това, беше Скорпион.

— Не знам какво да правя с него — беше казал Рьомонтоар, като му подаде извитото бяло парче.

Скорпион го огледа и изпита разочарование. През него можеше да се гледа, ръбовете му бяха достатъчно остри, за да бъдат опасни, и беше много трудно да го прегънеш или счупиш. Предметът му приличаше на част от динозавърски нокът.

— Знам какво е това, Рем.

— Така ли?

— Парче от раковина. На Арарат ги намирахме непрекъснато, изхвърлени на брега след буря или плуващи по повърхността на морето. Много по-големи от това парче.

— Колко големи? — попита конджоинърът и сплете пръсти.

— Достатъчно големи, за да се използват за жилища, понякога. А в някои случаи дори за големи административни сгради. Не разполагахме с достатъчно метал или пластмаса, затова се стараехме да използваме максимално местните ресурси. Налагаше се да закрепваме за земята парчетата от раковини, за да не бъдат отнесени от първата буря.

— Трудно ли се работи с тях?

— Не можехме да ги срязваме с нищо друго, освен с горелки. Но това всъщност не обяснява нищо, ако не си видял състоянието на нашия инструментариум.

— Как обяснявахте парчетата раковини, Скорп? Имахте ли някаква теория за тях?

— Нямахме кой знае колко време да градим теории за каквото и да било.

— Все трябва да сте имали някакви подозрения.

Скорпион сви рамене и му върна фрагмента.

— Предполагахме, че са черупки на изчезнали морски същества, по-големи от тези, които обитават сега Арарат. Джъглърите не бяха единствените организми в океана; преди колонизирането на планетата от тях е било напълно възможно там да са се развивали други животински видове.

Рьомонтоар почука с пръст по отломката.

— Не мисля, че става дума за морски живот, Скорп.

— Има ли значение?

— Би могло, особено като се има предвид фактът, че открих това в пространството около Арарат. — Подаде го обратно на прасето. — Сега вече по-заинтригуван ли си?

— Възможно е.

Рьомонтоар му разказа останалото. По време на последната фаза на битката около Арарат към него се беше обърнала група от конджоинърите на Скейд.

— Знаеха, че тя е мъртва. Останали без лидер, те се бяха отдали на безсмислени кавги. Осъществиха контакт с мен са надеждата да откраднат хипометричната технология. Вече бяха научили доста, но това бе единственото, което нямаха. Възпротивих се, отвърнах на удара им, но ги оставих да си вървят с едно предупреждение. Сметнах, че съм прекалено възрастен, за да си създавам нови врагове.

— И?

— Те се върнаха, за да ми помогнат, когато вълчето сборище беше на път да ме довърши. Това беше самоубийствен акт от тяхна страна. Мисля, че именно той убеди и мен, и моите сътрудници да приемем условията за сътрудничество с хората на Скейд. Има обаче още нещо.

— Парчето ли?

— Не самото парче, а фактите, отнасящи се до същата мистерия. И досега гледам на него с подозрение. Не изключвам възможността да става въпрос за дезинформация, посята от Скейд, когато е разбрала, че дните й са преброени. Напълно в неин стил би било да слага прът в колелата ни дори след смъртта си, не мислиш ли?

— И за секунда не бих се усъмнил, че е способна на такова нещо — отговори Скорпион. Сега, когато знаеше, че това парче от раковина има някакво по-особено значение, го чувстваше като свещена реликва в дланта си. Държеше го с благоговение и внимаваше да не го стисне, за да не му направи нещо. — Какво казваха въпросните факти?

— Преди да изпратят информацията, те казаха, че ситуацията около Арарат е по-сложна, отколкото предполагали. Тогава не го признах, но тези думи резонираха със собствените ми наблюдения. Долавях улики за нечие друго участие в играта. Не на моите хора, нито на Скейд, не дори и на инхибиторите, а някаква друга страна, дебнеща в самия край на събитията, като зрител. Разбира се, в хаоса на битката лесно можеш да отречеш подобни предположения: в голяма степен объркването — връщане на информация за призрачно присъствие от сензорите за маса, появата на неопределени форми при интензивните енергийни взривове — спокойно може да се припише на бойните действия и на умишлено създавания хаос.

— А информацията?

— Тя само потвърди тези опасения. След като беше добавена към собствените ми наблюдения, заключението се набиваше на очи: наблюдаваха ни. Нещо друго — не хора, нито инхибитори — ни беше последвало до Арарат. Нищо чудно да е тук още преди нас.

— Защо мислиш, че не е част от инхибиторите? Знаем толкова малко за тях.

— Защото движенията им показваха, че се опасяват от инхибиторите не по-малко от нас. Не в същата степен, но определено са нащрек.

— Кои са те, в такъв случай?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика