Никол

Никол остана като зашеметена от острата му реакция. Спомни си какво бе разказвала Бианка. Как Клей изобщо не изглеждал съкрушен от смъртта на брат си, как веднага се хвърлил да се годява, сякаш нищо не се е случило… Но Никол бе видяла с очите си как реагира той само при споменаване имената на двамата си близки.

Тя стана и започна да прибира празните чинии, но после се отказа. Денят бе дълъг и напрегнат, чувстваше се ужасно изморена. Излезе от прашната библиотека и се прибра в стаята, която Клей й бе предоставил. Трябваха й само няколко секунди, за да смъкне роклята и да скочи в леглото. Още не сложила глава на възглавницата, тя вече спеше.

Ранните слънчеви лъчи и светлото очарование на стаята я накараха да се събуди отново с усмивка на уста. Може би тази стая е принадлежала на Бет… Докато отиваше към гардероба, изведнъж се сети, че тази стая навярно много скоро ще принадлежи на Бианка. Не й се искаше да е така и бързо прогони мисълта от главата си.

Докато ровеше из гардероба, чу гласове пред вратата. Вчера не бе имала време да разгледа стаите на горния етаж. Знаеше, че едната врата на стаята е към коридора, другата навярно е към стаята на близнаците. Все още усмихната, тя отвори междинната врата и се озова пред един полуоблечен Клей!

— Добро утро! — каза той, правейки се, че изобщо не забелязва изчервяването й.

— Съжалявам, не знаех! Мислех, че близнаците… Той посегна към ризата си.

— Желаете ли чаша кафе? — Той кимна към каната на масата. — Бих ви предложил чай, но ние, американците, вече не пием толкова много чай, както е било едно време.

Безкрайно смутена от нахлуването си, Никол се запъти колебливо към каната с кафе. Типично мъжка стая. Стените бяха с дървена ламперия, леглото невероятно голямо — заемаше едва ли не цялата стая. По столовете и масата бяха нахвърляни дрехи, мебелите почти не се виждаха от тях. До каната с кафе имаше две чашки — нямаше защо да пита за тях Клей, Маги явно бе сметнала за съвсем естествено двамата да пият заедно кафето си. Никол си наля и се обърна към него. Вече седеше със закопчана риза на ръба на леглото и обуваше ботуша си.

— Много благодаря! — каза той, взе чашката от ръцете й и погледна след нея, докато отиваше за втората чаша. — Вече не се страхувате от мен, нали?

— Разбира се, че не — отвърна Никол любезно, гледайки в чашката, която пълнеше, без да вдигне очи към него. — Никога не съм изпитвала страх от вас.

— О, бях останал с впечатление, че се боите… Харесва ми как сте сресала косата си. С какво сте облечена? Не е лошо.

Никол се обърна и го погледна с грейнало в усмивка лице. Косата й бе пусната свободно и падаше чак до кръста.

— Нощница — каза тя, почти доволна, че не бе успяла да наметне пеньоара си. Затворената чак до врата горна част беше от кремава брюкселска дантела, без ръкави, но надолу нощницата бе от тънка, твърде прозрачна коприна.

— Закъснявам тази сутрин! Ето — той й подаде властно чашата си. Тя я взе, все още усмихната, но не помръдна от мястото си, докато той обуваше и другия си ботуш.

— Откъде ви е този белег на окото?

Той искаше да каже нещо, но замълча. В очите му проблеснаха искрици, чертите му бяха някак омекнали, съвсем не приличаше на мрачния недостъпен мъж.

— От байонет. Раниха ме по време на революцията.

— Имам чувството, че ми се подигравате.

Той стана и се надвеси над нея.

— Никога не бих си позволил да се подигравам с една красива жена, застанала до леглото ми само по риза! — Той закачливо погали с пръст горната й устна. — А сега оставете това чупливо нещо на мястото му — той посочи с кимване чашката, която тя все още стискаше н ръка. — И напуснете стаята ми!

Никол се подчини с усмивка, но се поспря с ръка на дръжката на вратата, която съединяваше спалните им.

— Никол?

— Да?

— Трябва да поработя известно време, а след това, някъде към девет, да хапнем в кухнята.

Тя само кимна, без да се обръща, отиде в стаята си и затвори тихичко вратата след себе си. Чак сега се облегна на вратата и се отпусна. Той я бе повикал на малко име! Беше казал, че е красива. Стана й смешно, че се държи глупаво, като ученичка. Облече една простичка рокля от дебел памучен плат и бързо слезе на долния етаж.

Най-напред потърси близнаците. Очакваше, че още спят в стаята си, но легълцата им бяха празни. Попита някои от прислужниците, които срещна, къде са децата, но всеки само вдигаше рамене.

В седем и половина тя отиде в кухнята, забърка тесто за палачинки и го остави да престои, за да се смесят добре млякото и брашното. Продължи да търси близнаците — мина може би час — и се върна и кухнята без всякакъв резултат. Започна да пържи палачинките, докато Маги белеше праскови и ги режеше на кръгчета. Бяха толкова зрели и сочни, че просто се разпадаха в ръцете й. Никол поля прасковите обилно с бадемов ликьор, напълни палачинките с плодовете, а отгоре ги гарнира с малко мед и разбита сметана.

Щом Клей се появи, Маги и трите помощнички моментално се изнизаха — оказа се, че неочаквано имат да вършат милион други неща.