Никол

Бе седнала с близнаците под едно от магнолиевите дървета в югозападния край на градината. През тези три седмици, след нощта, когато бе седяла сама до езерото, тя бе свикнала да прекарва много време с децата и много по-малко с Клей. Идваше и да се разреве, когато той я канеше да закусят или да вечерят заедно, а тя все се оправдаваше с главоболие или че има да помага на някого. След известно време той се отказа от поканите. Започна пак да се храни в кухнята, където Маги му правеше компания. Понякога той не се връщаше и нощем — оставаше да спи някъде по колибите с хората си… Или може би с жени… Никол не знаеше точно.

Джени бе затрупана с работа — тъчаха плат за зимните дрехи, и Никол прекарваше повечето следобеди с нея. Джени поне не я тормозеше с въпроси като Маги.

Клей влезе в къщата и се поспря на прозореца на горния етаж, гледайки Никол и децата. Не можеше да разбере тази внезапна студенина. Как тази весела и мила жена се бе превърнала в съществото, което говори само за работа и за умора?!

Отиде в стаята си, свали мръсната разкъсана риза и я метна на един стол. Изтегли чекмеджето на стария скрин, наредено догоре с чисти огладени ризи. Посегна да вземе някоя от тях, но изведнъж спря и заоглежда стаята. За първи път, откакто бе починал брат му, стаята му бе чиста и подредена. Мръсните разхвърляни дрехи бяха изчезнали, всичко бе грижливо разтребено.

Клей пъхна ръце в ръкавите, обличайки ризата вървешком. Отиде в стаята на Никол — и тук всичко блестеше от чистота. Голяма купа с цветя грееше на красивата извита малка ракла. На масичката до леглото имаше ваза с три червени рози. Бродерия!… На гергефа бе започната някаква бродерия. Клей машинално докосна с пръсти светлите копринени конци.

Няма и месец, откакто тя е вкъщи, а виж ти какви промени! Снощи Алекс и Манди се надпреварваха да му показват как могат да изпишат имената си. Храната в плантацията винаги е била добра, макар и проста, но сега непрекъснато се появяваха някакви непознати ястия.

Винаги бе смятал, че му е все едно как изглежда домът му — интересуваше го само полето. А сега изведнъж установи колко му е приятна миризмата на пчелен восък по пода и мебелите, да не говорим за тези чудесни близнаци, които сега пърхаха наоколо колосани и спретнати. Единственото, което му липсваше, беше компанията на Никол и начинът, по който тя се смееше и караше и него да се смее…

Спусна се по стълбата и чак сега се запита откъде е намерила хора да изчистят къщата. Всеки човек в плантацията имаше строго определена задача и — доколкото му беше известно — никой не бе занемарил работата си. Нима Никол сама е стегнала така къщата?! Не е чудно, че е толкова уморена.

Взе една ябълка от купата на масата в хола и се усмихна на себе си. Гледай ти работа! Сигурно иска по този начин да се отплати за онези проклети дрехи, дето й е купил!

Клейтън отиде първо в кухнята и нареди на Маги да праща някои от момичетата да помагат на Никол в домакинството. После излезе в градината.

— Сега вече край на училището! — извика той и взе книгата от ръцете на Никол.

Близнаците изчезнаха преди двамата да са разменили поглед.

— Защо правите това? Още не сме приключили с урока.

— Мисля, че ви се полага почивен ден.

Никол стана и понечи да тръгне.

— Моля ви, имам много работа.

— Какво става с вас? Защо се държите така, сякаш се боите от мене?

— Не се боя. Просто в една плантация има много неща за вършене.

— Да не искате да намекнете, че и аз би трябвало да се върна на работа?

— Не, разбира се. Просто исках да…

— Виждам, че не сте в състояние да завършите едно изречение докрай. Затова по-добре оставете аз да говоря. И ето какво ще ви кажа: вие се преуморявате! Работите като негърка, само дето и робините не вършат половината от онова, което вие правите. — Той я хвана властно за ръка и я притегли към себе си. — В момента Маги приготовлява кошница с храна за пикник. Просто вие и аз ще си вземем половин почивен ден. Можете ли да яздите?

— Да, обаче…

— Понеже не ви позволявам никакво „обаче“, най-добре ще е да си мълчите.

Той не пусна ръката й, докато крачеха към конюшните. Клей й избра една красива кобила, оседла я с дамско седло, вдигна Никол на коня и така отидоха до кухнята. Маги им връчи две пълни торби с храна.

Яздиха може би час, оставиха хълма зад себе си и тръгнаха през ширналите се поля към реката. Равната богата земя се стелеше край извивките на реката и около хълма, на който бяха построени къщата и пристройките за работниците. Имаше необятни блокове с памук, тютюн, коноп, пшеница и овес. На изток от къщата бяха пасбищата, виждаха се стада добитък и овце, плевни и навеси за сечивата. Поспряха малко, за да нахранят с ябълки няколко огромни впрегатни коня. Клей й обясни по какво се различава добрият памук от нискокачествения, очите му блестяха от гордост, докато оглеждаше земята си, щастлив от подобренията, които бе направил за хората си.