Никол

Никол чу стъпките му да се отдалечават надолу по стъпалата. Изпитваше странна нервност при мисълта, че това ще е тяхната първа предварително уговорена среща. Тя изпъна рамене — спомни си думите на мажа си, че една дама трябва винаги да гледа опасността право в очите, защото и за една жена куражът е не по-малко важен, отколкото за един мъж. Въоръжена с тази мисъл, тя се спусна по стъпалата.

Вратата на библиотеката бе отворена. Цялото помещение бе потопено в червеникавата светлина на залеза. Клейтън седеше зад писалището, пред себе си държеше разтворена книга.

— Добър вечер, сър! — поздрави Никол спокойно.

Той я изгледа продължително, преди да остави настрана книгата, но не стана.

— Седнете, моля. Мисля, че трябва да поговорим за създалата се ситуация. Мога ли да ви предложа нещо за пиене преди вечеря? Малко сухо шери?

— Не, много ви благодаря. Боя се, че не понасям алкохол в какъвто и да било вид.

Никол придърпа леко едно от червените кожени кресла по-близо до бюрото. Кой знае защо, при тези нейни думи Клей вдигна високо вежди.

Сега, в светлината на последните слънчеви лъчи, тя може да го разгледа по-добре, отколкото пред огнището. Сериозно лице, може би прекалено строго стиснати устни… Дълбоката бръчка между веждите придаваше на очите му почти тъжно изражение.

Клей си наля чаша шери.

— Говорите английски почти без акцент.

— Благодаря ви. Признавам, че трябваше доста да се упражнявам, докато го постигна. Но много често се улавям, че все още мисля на майчиния си език и след това си превеждам мисълта на английски.

— А понякога забравяте да преведете, така ли?

Тя го погледна смутено.

— Да, наистина е така. Когато съм много изморена или ядосана, обръщам на френски.

Той седна зад писалището, отвори някаква кожена папка и извади няколко листа.

— Мисля, че трябва първо да решим някои делови въпроси. След като Джени ми разказа как стоят нещата и как сте се озовали на кораба, изпратих човек при наш семеен приятел, адвокат, и го информирах за тази необикновена история. Помолих го за консултация.

Никол кимна. Явно, той бе чакал само да се прибере вкъщи, за да предприеме стъпки за анулиране на брака.

— Днес получих отговора. Но преди да ви информирам за съдържанието, искам да ви задам няколко въпроса. Колко души присъстваха на бракосъчетанието?

— Капитанът, който извърши церемонията, първият помощник, който ви представляваше, и докторът като свидетел. Трима.

— А какъв е този втори свидетел? До подписа на доктора има още един подпис.

— В каютата бяхме само четирима.

Клейтън кимна. Несъмнено, подписът бе фалшифициран или прибавен по-късно. Още едно нарушение към многото други при тази венчавка.

— А този… Франк, който ви заплаши? В присъствието на доктора ли го направи?

Никол се почуди откъде ли знае той името на първия помощник и че именно той я е заплашвал.

— Да, всичко това стана само за няколко минути в каютата на капитана.

Клей стана, прекоси помещението и седна в креслото срещу нея. Беше все още в работните си дрехи — с груби, тъмни панталони, високи ботуши, бяла ленена риза с разкопчана яка. Той протегна дългите си крака чак до нейното кресло и каза:

— Точно от това се страхувах… — Държеше чашата си срещу светлината и я въртеше между пръстите си. После вдигна поглед и го спря върху синята коприна на деколтето й.

„Не си дете!“ — помисли Никол, но машинално покри с ръка гърдите си.

— Адвокатът ми изпрати книга с английски закони, които, боя се, са в сила и в Америка. Съществуват различни основания за обявяването на един брак за невалиден. Например невменяемост или невъзможност да създадеш поколение… Но предполагам вие сте умствено и физически здрава? — Очите му отново се плъзнаха към това проклето деколте.

Никол се усмихна.

— Смятам, че да.

— Остава тогава само казусът, че сте била принудена да сключите този брак. — Тон вдигна ръка да не го прекъсва. — Въпросът е, как да се докаже принудата. Трябва да имаме човек, присъствал на венчавката, който да потвърди под клетва, че сте била принудена насила.

— Не е ли достатъчна моята дума? Или вашата? Самият факт, че не съм Бианка Мейлисън вече доказва, че съм била накарана насила.

— Ако бяхте си послужила с името на Бианка, а не с вашето, щяхме да имаме достатъчно основание. Но аз видях брачното свидетелство. Издадено е на името на Никол Куртален. Така ли е?

Тя отново си спомни как се бе съпротивлявала на мъжете в капитанската каюта.

— А докторът? Той се отнесе мило с мене. Не може ли той да свидетелства?

— Мисля, че може. Работата е в това, че той се намира на борда на друг кораб и пътува за Англия. На същата онази фрегата, която товареха, когато пристигнахте. Изпратих човек след него, но може да минат месеци, докато го намерят. Без свидетел не можем да пледираме за анулиране. — Клейтън допи останалото шери и остави чашата си на ръба на писалището. Явно бе казал всичко, което бе възнамерявал да й съобщи, и сега само я наблюдаваше мълчаливо. Никол сведе очи и заразглежда ръцете в скута си.

— Значи засега вашите ръце са вързани с този брак?