Никол

Но Манди вече не чуваше чичо си. Тя бе вперила очи в Никол, а след това се наведе и „пошушна“ така ясно, че би могло да се чуе чак до другия край на трапезарията:

— Коя е тя?

Клей се обърна с двете деца на ръце, и сега Никол можа да ги види по-добре. Близнаци явно, на около шест-седем години, с руси къдрици и раздалечени сини очи.

— Това е госпожица Никол — каза Клей, докато децата продължаваха да я гледат любопитно.

— Хубава е — заключи Манди, а Алекс потвърди думите й с тържествено кимване на глава.

Усмихната, Никол подхвана полите си и направи лек реверанс.

— Безкрайно ви благодаря, госпожице, господине!

Клей пусна близнаците и Алекс веднага се представи.

— Аз съм Александър Клейтън Армстронг — каза той вежливо, притиснал едната ръчичка към корема си, а другата прибрал зад гърба. Той се поклони и я погледна с искрящи очи. — Бих ви подал ръка, но това е… Как беше?

— Нередно — подсказа му Клей.

— Да — издекламира малкият — един джентълмен трябва да изчака дамата първа да подаде ръка.

— За мен е чест — каза Никол сериозно и протегна ръка, за да се ръкува с Алекс.

Манди поизбута леко брат си.

— Аз съм Аманда Елизабет Армстронг — каза тя и подгъна краче за реверанс.

— Охо, виждам, че вече сте тук!

Четиримата се обърнаха и видяха висока тъмнокоса жена, към четиридесетте, невероятно едра, с огромен бюст и святкащи черни очи.

— Можехте да почакате да се облека — продължи тя все още към децата. — Ами ако се бях изгубила без вас? — Тя се засмя и протегна ръка към Клей. — Не знаех, че имаш гости! — Бързо пристъпи към Никол, за да се представи — Аз съм Елън Бейкъс. Съседи сме. Живеем на пет мили надолу по реката… Близнаците ни бяха на гости за няколко дни.

— Никол Куртален… — Никол се поколеба и неволно се обърна назад към Клей.

— Армстронг — допълни бързо той. — Никол е моята съпруга.

Елън изненадано замълча, държейки все още ръката на Никол.

След това нададе радостен вик и притисна Никол към гърдите си.

— Толкова се радвам за вас! Не бихте могли да намерите по-добър мъж, разбира се, ако не решите да вземете моя! — Тя пусна Никол и се хвърли да прегръща Клей. — И да не ни кажеш нито дума! Такъв празник! За цялата област би било страхотно тържество! А и за тази къща, тук не са влизали хора, откакто Джеймс и Бет…

Никол изтръпна заради Клей. Външно той не реагира, но тя усети как цялото му тяло се напрегна. Навън се чу изсвирване на сирена.

— Това е Хорас! — Елън отново се обърна към Никол. — Сега ще вървя, че ме чака в лодката. Но трябва да се видим! Имам да ви разказвам толкова неща! Клейтън има цял списък недостатъци, в това число и недружелюбния му нрав, но съм убедена, че сега вече всичко ще се промени! — Тя се озърна неволно. — Бет би се радвала да види отново тази къща събудена за живот. Е, хайде, дечица! Дайте по една целувка на леля Елън!

Звукът на сирената се разнесе повторно и Елън хукна към вратата, прекоси моравата и изчезна по пътечката към кея.

След нея в салона стана изведнъж невероятно тихо. Никол погледна останалите трима, които продължаваха да гледат към вратата, където само до преди малко бе стояла огромната им приятелка.

— Елате! — протегна тя ръка на близнаците. — Може да не съм Елън, но мисля, че и аз бих могла да направя нещичко за вас. Яли ли сте някога сладолед?

Децата хванаха плахо ръцете й и тръгнаха с нея към масата. Никол изтича до ледника и след няколко минути се върна с две изпотени глинени гърнета, които бе хванала с кърпа, за да предпази ръцете си от леда. Тя насипа сладолед в чашките им и още след първата лъжичка децата я гледаха вече с благоговение.

— Мисля, че ги пленихте завинаги — каза Клей и посегна към своя сладолед, който за възрастните Никол бе гарнирала с пияни вишни.

Часове по-късно, когато близнаците отдавна си бяха легнали, Никол се сети, че тя и Клей не са хапнали нищо за вечеря. Слезе по стълбите и завари Клей в хола с поднос в ръце.

— Лично аз бих хапнал нещо. Ще благоволите ли да разделите с мен скромната ми вечеря?

Отидоха в библиотеката, а набързо приготвената храна се услади страшно на Никол, въпреки че бе уморена. Клей си бе направил сандвичи с пушени миди, дижонска горчица и бял хляб.

— Тези дечица… — попита Никол между два залъка. — Кои са?

— Децата на брат ми.

— Децата на Джеймс и на Бет, за които спомена мисис Бейкъс?

— Да. — Този кратък отговор бе едва ли не нелюбезен.

— Ще ми разкажете ли за тях?

— На седем години са. Имената им вече чухте.

— Не, имам предвид за брат ви и за снаха ви. Спомням си, Бианка спомена, че били загинали, докато вие сте бил в Англия.

Клей седеше в едно от червените кожени кресла, вдигнал краката си на ръба на писалището. Отпи голяма глътка бира. Никол имаше чувството, че се бори със самия себе си.

— Лодката на брат ми се преобърнала. И двамата се удавили.

Никол отлично знаеше какво значи да загубиш близки хора.

— Разбирам ви — каза тя тихо.

Клей рязко стана и за малко не преобърна креслото.

— Не можете да го разберете. Никой не може! — И той излезе от библиотеката.