Никол

Никол разбра твърде късно, че клонът наистина е твърде тънък за нейната тежест. Чу го как изпращя.

— Скачай!

Без изобщо да се замисля, Никол скочи от клона и се намери в ръцете на Клейтън.

— Ти я спаси, чичо Клей! Ти я спаси! — извика възторжено Алекс.

Никол, която бе по-изплашена, отколкото искаше да признае, погледна подозрително Клей. Беше се ухилил до уши. Не го беше виждала да се смее така и отвърна на усмивката му с блеснали от радост очи.

— Хайде пак! Искам пак! — Манди се втурна към стълбата.

— Не! Сега вече край! — каза Клей. — Тя ви хвана и вече сте взети в плен! Ще правите каквото госпожица Никол каже. И само да съм чул да се оплаче нещо от вас… — Той ги изгледа с присвити очи и те побързаха да изчезнат.

— Мисля, че е време да ме пуснете — напомни му Никол тихичко. Усмивката му угасна и той я изгледа:

— Събудихте любопитството ми. Често ли ви се е налагало да се справяте с трудни положения? Или те ви се случват само сега, откакто ви срещнах?

Никол се засмя и горната й устничка се набра леко:

— Ами да! Аз се самоотвлякох, самопринудих се да се венчая с вас… И всичко това, само за да си доставя удоволствие! — Гласът й бе изпълнен със сарказъм, но Клей като че ли изобщо не долови това.

Той гледаше босите й нозе в ръцете си, роклята, запретната над коленете и защитна на кръста й така, че не можеше да се смъкне.

— Не зная всъщност как ми харесвате повече — засмя се той. — Както сте сега, или както бяхте сутринта, застанала срещу светлината до леглото ми.

Никол пламна чак след като осъзна какво иска да каже. Клей я постави на земята.

— Колкото и да ми се иска да остана и да видя как ще се развият събитията, трябва да се връщам на работа. Няма как! — И той закрачи, все още усмихнат, към полето.

Тази нощ Никол не можа да спи. Опитваше се да си втълпи, че е от горещината. Наметна лекия копринен пеньоар върху нощницата и се спусна на пръсти по стълбата към градината. Видя пред себе си тъмната алея с високите стени на живия плет, която водеше към басейна. Стигна до водата, седна на ръба на басейна и потопи краката си.

Нощта трептеше от живот, пропита от уханието на цъфналото орлово нокътче, призивното жужене на хиляди насекоми, песента на щурците и квакането на жабите. Тук бе прохладно и приятно. Поуспокои се и отново я връхлетяха спомени…

През онези дни на кървавия ужас и по-късно, през месеците, прекарани с дядо и във воденицата, никога не бе смятала, че това ще трае вечно. Знаеше, че един ден тази беда ще има край. И ето че сега това бе станало.

Сега над живота й отново бе надвиснала катастрофа, но този път й се искаше тя да няма край! А е уж французойка! Нали французойките се славят със здравия си разум?! Държи се като глупаво романтично дете…

Да, налагаше се да погледне истината в очите. Тя е влюбена в Клейтън Армстронг. Не знаеше кога е станало, може би още при първата им среща, когато я бе целунал на кораба. Знаеше само, че всичките й мисли и чувства, цялото й съществувание се въртеше само около този мъж. Знаеше, че нарочно го предизвиква, за да я докосва с ръцете си. Знаеше, че не желае нищо друго, освен да се разхожда пред него в тъпичката си прозрачна нощница…

Никол сви колене към тялото си и опря чело на тях. Държи се като уличница! Това е. Но би направила всичко, само и само да може да се докосва до него, да я държи той в прегръдките си.

Какво ли си мисли за нея? Тя не е „неговата Бианка“, както се бе изразил първата вечер в каютата. Много скоро ще се освободи от нея, И след като напусне плантацията, навярно никога няма да го види повече. Трябва да се подготви за края! Тези няколко дни — броени дни — и плантацията бяха чудесни. Но всичко има край. Обичала бе родителите си, отнеха й ги. Прехвърли след това обичта върху дядо си — и него отведоха, за да остане отново сама… Всеки път, когато се привържеше към някого с цялото си сърце и после го изгубеше, Никол изпитваше желание да умре. Не бива да преживее това още веднъж! Не бива да се привързва към Клей! Не би могла да понесе мисълта, че той ще е с друга жена, която обича.

Никол вдигна очи към тъмните прозорци на къщата и видя в един от тях да припламва огънче. Не можеше да е друго, освен пурата на Клей…

Той сигурно знае, че тя е тук, до шадравана и мисли за него. О, тя много добре разбираше, че може да отиде в леглото му сега, веднага, стига да пожелае. Но копнееше за нещо много повече от една нощ с него, колкото и прекрасна да е тя. Иска цялата му любов, завинаги! Иска да чуе как произнася малкото й име, така, както произнасяше името на Бианка…

Никол се изправи и тръгна обратно към къщата. На най-горната площадка на стълбището нямаше никой, но тя долови аромата на току-що изпушена пура.

ШЕСТА ГЛАВА

Никол вдигна очи от книгата и видя Клей — бързаше към къщи, ризата му бе разкъсана, ботушите и панталонът му бяха в кал. Когато погледна към нея, Никол бързо заби очи в книгата, като че изобщо не го е забелязала.