Никол

Тя неохотно влезе в пещерата и се показа с малката стъклена сфера. Клей я сложи на земята и я разтроши с един голям камък.

— Клей! — възкликна Никол.

Той се излегна отново на тревата и катеричката, освободена от своя стъклен затвор, остана до ръката му.

— Веднъж ти ми каза, че те смятам за недостойна да докоснеш нещо, което е държала в ръце Бет. Тогава всъщност ти не разбра, че аз бях този, който се считаше за недостоен… — Клей се подпря на лакът, не му бе останала много сила, и пусна сребърното украшение в деколтето й. — Ще си я потърся после — каза той и се усмихна измъчено.

— О, Клей! — Никол се усмихваше през сълзи. — Трябва да доведа сега лекар!

Той хвана крайчеца на полата й.

— И ще се върнеш, нали?

— Непременно! — Тя подръпна корсажа на роклята си. — Тук има една малка сребърна катеричка, която ми дращи и ще трябва да се извади.

Клей се усмихна със затворени очи.

— На вашите услуги, госпожо!

Никол се завъртя на пети и хукна към зелената врата всред храстите.