Никол

— Грижа се преди всичко за тъкачницата. Маги държи кухнята и килерите, аз отговарям за бояджийницата, тъкачницата и за предачите. Колко плат трябва само! И какви ли не покривки, завивки, платно и сукно за дрехи на работниците, та дори и плат за цедене на сиренето.

Никол се обърна назад към господарската къща. Красотата на тази постройка се криеше в нейните изчистени, класически линии. Не беше много голяма, не повече от двадесетина метра дълга, на два стажа, но многобройните прозорци и врати я правеха да изглежда стройна и елегантна. Чистата архитектурна линия се нарушаваше само от онази малка осмоъгълна веранда.

— Искаш ли да поразгледаш още малко? — попита Джени.

— О, да! Къщата! Всъщност тази сутрин видях само една стая. Навсякъде ли е така разкошно наредено?

Майката на Клей поръча всичко специално за къщата. Разбира се, беше отдавна, преди войната още. — Джени зави по една тясна алея между живия плет. — Но по-добре е да ти го кажа отсега: през последните години Клей доста занемари къщата. Отвън я поддържа в отличен вид, но твърди, че не можел да отдели повече хора за домашна работа. На него му е все едно какво яде и в какво спи. Половината от времето си прекарва на полето, понякога остава и да нощува там под някое дърво, вместо да се прибере вкъщи.

Стигнаха до къщата и Джени се извини, че трябва да наглежда становете.

Никол бе доволна, че ще може да разгледа всичко на спокойствие. Партерът се състоеше от четири големи стаи и два хола. Централният хол се използваше като гостна и бе наистина величествен с широкото, застлано с килими стълбище, което се виеше нагоре. Тесен коридор свързваше голямата трапезария и салона за закуска.

Към градината гледаха утринната гостна и всекидневната, докато библиотеката и трапезарията бяха към реката.

След като обиколи макар и набързо всички стаи, Никол бе обзета от огромно уважение към жената, която бе подреждала този дом. Всичко бе семпло и изискано, въпреки че всяка една вещ от мебелировката бе истинско произведение на изкуството. Библиотеката бе безспорно мъжката стая — с тъмнете етажерки от орех, с кожените подвързии на книгите, с мрачната ламперия. По-голямата част от тази стая бе заета от тежко писалище, също от орехово дърво. Пред камината бяха поставени две широки кресла, тапицирани с червена кожа.

Трапезарията бе издържана в стил Чипъндейл — стените бяха тапицирани с ръчно рисувана китайска коприна, цялата в нежни треви и птици.

Ала салонът бе истинска наслада за очите. Цялата южна стена бе в прозорци и помещението грееше в ослепителна светлина. Завесите бяха от кадифе в два цвята розово, със същия плат бяха тапицирани и трите големи кресла. Пред мраморната камина вдясно имаше кушетка, тапицирана с атлаз на зелени и розови райета. Тапетите на стените бяха в нежнорозово, само към тавана имаше и ивици от по-тъмнорозово, което хармонираше чудесно с изящното малко писалище от розово дърво в ъгъла. Но най-много й допадна утринната гостна. Всичко тук бе в бяло и жълто. Белите памучни завеси бяха избродирани с мънички пъпки от жълта роза, целите стени бяха бели, тапицерията на мебелите — на бели и жълти райета. Тъмнееше само трикракият спинет от черешово дърво, който се отразяваше в огледалото, поставено между два позлатени свещника. Но всичко бе потънало в прах. Такава красива гостна, а сякаш никой не бе влизал тук с години. Полировката на мебелите бе потъмняла и мъртва, да не говорим за паяжините, обвили и завеси, и килими. Как може да се остави такава красота да загива…

Никол се върна в хола и погледна нагоре към витото стълбище. Искаше и се да разучи цялата къща, но нямаше сили да гледа повече прахоляк и запуснатост. Хвърли бегъл поглед към красивите поли на роклята си и се запъти бързо по тесния коридор към кухнята. Все ще се намери някоя престилка на Маги, а също и метли, четки и ведра. Ще почисти. Спомни си за думите на Джени, че Клей почти не обръщал внимание какво яде. В млекарницата бе съгледала нещо, явно неизползвано от години — тясно каче с бъркалка за сладолед. Ако Маги отпусне малко сметана и яйца, все ще се намери някое хлапе да повърти ръчката.

Бе твърде късно, когато Никол се качи да се преоблече за вечеря. Премени се в рокля от сапфиреносиня коприна, с дълги тесни ръкави и дълбоко изрязано деколте. „Май че прекалено дълбоко!“ — помисли си тя, докато се оглеждаше в огледалото. Направи няколко напразни опита да попридърпа корсажа по-нагоре и се усмихна — поне тая вечер господин Армстронг ще забележи, че е жена, а не само някакво същество, покрито с рани, мехури и мръсотия.

На вратата се почука и тя подскочи. Един мъжки глас — несъмнено гласът на Клей, попита през затворената врата:

— Мога ли да говоря с вас в библиотеката?