Нифрон се въздига

Нимбус бе постигнал добра скорост, макар да бе изплашил до смърт един млад паж. Също така за техен късмет церемонията започна с леко закъснение, тъй като в последния миг изникнаха неразбории с точния ред на ораторите. Амилия бе нагласила украшението на главата на Модина минути преди началото на първата реч.

Първо трябваше да говори канцлерът, сетне Етелред и накрая Салдур. С всяка произнесена дума за Амилия ставаше все по-трудно да диша. Най-сетне речта на Етелред приключи и другият регент пристъпи напред. Тълпата утихна, знаейки, че наближава дългоочакваният миг.

— Почти хиляда години отминаха от гибелта на великата Новронска империя — обърна се към множеството Салдур. — Днес сме свидетели на могъществото на Марибор и обещанието му към Новрон родът на последния никога да не загине. Нито предателство, нито изминалото време не ще разруши свещения обет. Позволете ми да разкрия пред вас доказателството за това. Приветствайте заедно с мен някогашната проста фермерска девойка, убийцата на елфическия звяр, Наследничката на Новрон, висшата духовница на нифронската църква, Нейно Сиятелство и Високопреосвещенство императрица Модина Новронска!

Тълпата изригна в овации и аплодисменти. Амилия усещаше вибрациите на гласовете им дори от мястото си. Погледна умоляващо и изпълнена с надежда към Модина. Лицето на императрицата бе спокойно, тя се изправи и грациозно се отправи напред с влачещ се шлейф.

Когато тя пристъпи на балкона — когато хората най-сетне зърнаха лицето й — шумът на тълпата стори невъзможното. Той експлодира. Невъобразимото приветствие бе оглушително, като неспирен гръм, разклатил самите основи на двореца. Амилия се зачуди, дали изобщо ще спре.

Модина със сигурност нямаше да издържи на тази глъчка. Какъв ли ефект щеше да има това на крехкото й самообладание? На Амилия й се щеше Салдур да й беше позволил да използва въжето или да придружи императрицата на балкона. Единствената утеха на Амилия бе мисълта, че най-вероятно Модина бе застинала, стаила ума си в мрачното място, в което тъй дълго бе живяла, мястото, в което се криеше от света.

Амилия се молеше тълпата да утихне. Надяваше се Етелред или Салдур да направят нещо, за да сложат край на рева им, ала и двамата регенти не се помръднаха. Тълпата продължи да реве. Тогава се случи нещо неочаквано. Модина бавно вдигна ръце в лек жест, призоваващ за тишина. Тълпите утихнаха почти моментално. Амилия не можеше да повярва на очите си.

— Обични мои поданици — тя заговори със силен, ясен, почти мелодичен глас, който Амилия не бе чувала при тренировките. — Прекрасно е най-сетне да ви срещна.

Тълпата отново избухна, този път дори още по-силно от преди. Модина им позволи да щуреят цяла минута, сетне отново ги усмири.

— Както някои от вас знаят, не се чувствах добре. Битката с Напаст Ръфъсова ме отслаби, ала с помощта на моята имперска секретарка, лейди Амилия от Тарин дол, вече съм много по-добре.

Амилия застина при чуването на името си. Това не беше част от речта.

— Дължа на Амилия неизмерима благодарност за всичките усилия, които тя положи за мен. Само благодарение на нейната мъдрост и доброта съм пред вас.

Амилия затвори очи и потръпна.

— Макар да се чувствам по-добре, все още се изморявам лесно и трябва да пазя силите си за подсигуряването на нашата безопасност срещу нашественици, обилна реколта и възвръщането към нявгашната слава и просперитет на Новронската империя.

Царствено махна с ръка и елегантно напусна балкона.

Тълпата за пореден път заликува. Овациите продължиха дълго след като Модина бе влязла.

— Заклевам се, че не съм й казала да произнесе това — рече Амилия.

— Тъй като императрицата те нарече своя приятелка и обяви за героиня, ти стана доста известна — отвърна Салдур. — Това те прави почти невъзможна за замяна… почти. Но не се притеснявай — продължи замислено той. — След такова великолепно представление бих бил глупак да не те възхвалявам. За пореден път съм впечатлен. Не очаквах това от теб. Определено си доста умна, но вече би трябвало да съм разбрал това. Ще трябва да го запомня. Добра работа, мила. Наистина добра работа.

— Да, отлично! — рече другият регент. — Вече можем да загърбим фиаското с коронацията. Не бих казал, че одобрявам себепрославянето ти, Амилия, ала виждайки какво си направила с нея, не мога да не ти отдам заслуженото. Всъщност дори трябва да я възнаградим за добре свършената работа, Саули.

— Наистина — рече Салдур. — Трябва да помислим над това. Ела, Ланис, банкетът ни очаква.

Двамата излязоха, говорейки за церемонията.

Амилия отиде до императрицата, пое ръката й и я отведе в стаята й.

— Някой ден ще ме довършиш — каза й секретарката.

Глава 16 Битката при Ратибор