Нифрон се въздига

— Наистина, сър Емъри.

— Милейди — той понечи да се поклони дълбоко, но по средата на движението спря, стискайки зъби. — Лека нощ.

След като той напусна стаята Ариста установи, че сърцето й бие бясно, а дланите й са влажни. Какъв позор. Само след часове мъже щяха да умират заради нея. По обед можеше да виси от някой стълб, а беше развълнувана, задето някой беше демонстрирал интерес към нея. Колко детинско… колко незряло… колко себично… и невероятно. Никой не я бе гледал по такъв начин. Спомни си ръката му и шумоленето на нозете му върху завивките — ама че момент.

Лежеше и се молеше на Марибор всичко да бъде наред. Нуждаеха се от чудо. Моментално си помисли за Ройс и Ейдриън. Не ги ли наричаше така Олрик — негови чудотворци? Всичко щеше да бъде наред.

Глава 15 Речта

Амилия си гризеше нокътя — или каквото бе останало от него.

— Е? — попита тя Нимбус. — Какво мислиш? На мен ми изглежда вдървена.

— Така трябва — отвърна гърчавелът. — Високопоставените хора са сдържани и сковани. Това й придава сила. Брадичката й ме притеснява. Дъската в корсета се грижи за гърба, обаче брадичката — непрекъснато я спуска. Трябва да си държи главата вдигната. Трябва да сложим висока яка на роклята, нещо кораво.

— Малко е късничко за това — раздразнено отвърна Амилия. — Церемонията започва след по-малко от час.

— Много може да бъде свършено за това време, Ваше Благородие — увери я той.

Амилия все още се чувстваше неудобно, дори се срамуваше, от обръщенията „Ваше Благородие“ и „милейди“. Нимбус, който винаги следваше протокола, настояваше да се обръща към нея формално. Маниерността му се бе предала и на останалия персонал от палата. Слугини и пажове, които само два месеца по-рано се бяха присмивали и подигравали на Амилия, сега й се кланяха и й правеха реверанси. Дори Ибис Тинли бе започнал да се обръща към Амилия с Ваше Благородие. Вниманието я ласкаеше, но можеше да се окаже краткотрайно. Тя бе благородница единствено по име. Можеше да загуби титлата си така лесно, както и я беше спечелила — и точно това щеше да се случи след по-малко от час.

— Добре, изчакай отвън — нареди тя. — Ще ти дам дрехата да я отнесеш при кроячката. Ваше Високопреосвещенство, бих ли могла да получа роклята?

Модина вдигна ръце като в транс и две прислужници моментално се заеха да разкопчават многобройните копчета и куки.

Стомахът на Амилия се сви. Бе сторила всичко по силите си в даденото й време. Модина се бе оказала изненадващо отзивчива и лесно научи дадената от Салдур реч. Поне беше кратка и лесна за запомняне. Ролята на императрицата бе изключително опростена. Щеше да пристъпи на балкона, да произнесе думите, сетне да се отдръпне. Целият процес щеше да отнеме само няколко минути, ала Амилия бе убедена в наближаващия провал.

Въпреки всички приготовления, Модина просто не беше готова. Наскоро императрицата бе проявила признаци за яснота и следваше напътствия, но нищо повече. В много отношения напомняше на Амилия за куче. Дресирано, то щеше да стои в заучените пози в присъствието на стопанина; но колко кучета биха правили това в негово отсъствие? Притичваща катерица щеше да унищожи цялата дисциплина. На Амилия не бе позволено да излезе на балкона — ако се случеше нещо неочаквано, не бе ясно как щеше да реагира императрицата.

Амилия занесе роклята на Нимбус:

— И бързо. Не искам камбаната да свари императрицата по бельо.

— Ще търча като вятъра, милейди — отвърна той с изкуствена усмивка.

— Какво правиш тук? — попита регент Салдур. Нимбус бързо се поклони, сетне затича, понесъл роклята. Регентът бе пищно облечен за церемонията, което го правеше още по-заплашителен от обикновено. — Защо не си с императрицата? До речта има по-малко от час.

— Да, Ваша милост, но остават някои последни приготовле…

Салдур гневно я сграбчи за ръката и я блъсна в стаята. Модина бе обвита в роба, а двете прислужници се занимаваха с косата й. Спряха рязко и направиха реверанс.

Регентът не им обърна внимание.

— Трябва ли да губя време в изтъкване колко е важен този ден? — рече, грубо отпускайки хватката си. — Цяла Акуеста се насъбира пред двореца, както и сановници от всички краища на Уоррик. Има дори посланици от Трент и Калис. От първостепенна важност е те да видят силна, компетентна императрица. Тя научи ли речта?

— Да, Ваша милост — отвърна Амилия с наведена глава.

Салдур огледа императрицата, облечена в смачкана роба и с все още недовършена прическа. Смръщи се и изфуча:

— Ако провалиш това — ако тя се запъне — лично ще те държа отговорна. Само думица от мен и изчезнеш завинаги. Като се има предвид потеклото ти, дори не ми трябва оправдание. Никой няма да се интересува от изчезването ти. Даже никой не ще го забележи. Провали ме, Амилия, и горчиво ще съжаляваш.

Той затръшна вратата зад себе си, оставяйки Амилия без дъх.

— Ваше Благородие? — обърна се към нея Ана.

— Какво има? — отпаднало запита тя.

— Обувката й, милейди. Токът се е разхлабил.

Какво още може да се обърка?