Нифрон се въздига

При всяко излизане чуваше гласа на Емъри да заглушава дъжда.

— Спокойно! Подравнете линиите! Стегнете редиците! — командваше като някой ветеран. — Не повече от пестник разстояние между раменете ви. Тези с копия и пики да минат отзад. Тези с щитовете — отпред. Чакайте! Спрете! — викна той. — Върнете се обратно. Просто предайте копията назад, а щитовете дайте на предните.

При следващата партида Ариста поспря на прага и погледна към площада. Гарнизонът бе разчистил колите откъм улица Кралска, появиха се неколцина войници. Хвърлиха кратък поглед към редиците на въстаниците, сетне се заеха да разчистват останалите каруци.

Емъри стоеше начело. Всички носеха мечове или копия, но повечето от тях не знаеха как да ги държат правилно. Почти всеки от предната линия имаше дървен щит, ала повечето просто ги държаха в ръце. Поне един беше хванал щита си наопаки.

— Адам, пред строя! — викна Емъри и въпросният пристъпи напред. — Поеми лявата страна и се погрижи хората да хванат правилно щитовете и мечовете си.

Подобни напътствия даде на Ренкин Пул и Форест.

— Щитовете високо — крещеше Адам. — Не размахвайте, а мушкайте с меча. Така ще поддържате редиците. Не се разреждайте. Човекът до вас е по-добър щит от парчето дърво в ръцете ви! Стойте рамо до рамо!

— Не им позволявайте да ви заобиколят! — крещеше в другия край Ренкин. — Онези от края, обърнете щитовете си, така че да сте защитени от странично нападение. Всички да действат задружно!

Сега биваха раздавани шлемове и ризници. Неколцина в предната редица трескаво нахлузваха леките брони.

Отсреща се бяха строили изненадващо количество имперски войници. Всеки от тях бе заплашително оборудван с ризница, шлем, меч и щит. Стояха спокойни, изпънати и уверени. Поглеждайки към хората на Емъри, Ариста видя нервни движения и изпълнени със страх очи.

Четирима конни рицари се появиха на площада. Двама от тях носеха имперския флаг на копията си. На най-първия кон яздеше шериф Вигън. Сетне идваше Тренчън, чийто кон джапаше из локвите. Освен меч, на колана си шерифът бе закачил и камшик. Лицето на Вигън беше сурово; той не изглеждаше никак впечатлен от набързо оформените редици. Яздеше заплашително напред-назад. Конят му пръскаше кал във въздуха.

— Зная защо сте тук — изкрещя им шерифът. — Тук сте заради един човек.

Посочи към Емъри.

— Той ви е подбудил да извършите престъпление. По принцип бих екзекутирал всички ви за измяна, ала виждам, че предателят е само един — Емъри Дорн. Той, а не вие, е причината за това. Вие сте просто жертви на неговата жлъч, затова ще проявя милост. Положете тези откраднати оръжия, върнете се по домовете си — и аз ще обеся само водачите на бунта. Не се ли подчините, ще бъдете изтребени до крак.

— Спокойно, мъже — викна Емъри. — Той просто се опитва да ви изплаши. Предлага ви сделка, защото е уплашен, уплашен от нас, които стоим обединени и силни насреща му. Уплашен е, защото думите му не ни разколебават. Уплашен е, защото за пръв път не вижда насреща си овце, не вижда насреща си роби, не вижда жертви, които да бие, а мъже. Мъже! Уверени и горди. Мъже, които все още са лоялни на своя крал!

Вигън рязко вдигна ръка и пак така я спусна. Чу се отсечен пукот и Емъри залитна назад. Кръв оплиска околните. От гърдите му стърчеше стрела. Миг по-късно червенокосото момче падна в калта.

Редиците потрепериха.

— Не! — изрева Ариста и като разбута хората, се строполи до Емъри. Трескаво го обърна, вадейки лицето му от мръсотията. Обърса калта. От устата му излизаше кръв. Очите му се въртяха бясно из орбитите. Поемаше си накъсан, хрипкав дъх.

Всички утихнаха. Светът беше застинал.

Ариста държеше Емъри в ръце. Очите му намериха неговите и в тях тя видя молба. Чувстваше как дъхът му се скъсява при всяко повдигане на гръдта му. Сърцето й се късаше при всяка негова конвулсия.

Това не може да е истина!

Тя се вгледа в очите му. Искаше да каже нещо — да му даде частица от себе си, която той да отнесе — ала можеше само да го прегръща. Стискайки го здраво, усети как агонията му затихна. Той спря да потрепва. Спря да диша.

Ариста проплака силно, убедена, че тялото й ще се строши.

Над нея конят на шерифа пръхтеше и удряше копита. Зад нея въстаниците се разколебаха. Чу ги как пускат оръжия и захвърлят щитове.

Ариста си пое накъсан дъх и вдигна лице към небето. Напрегна един крак, сетне другия, изправяйки се — повелявайки си да се изправи. Надигайки тресящото си тяло от калта, тя стисна меча на Емъри, вдигна острието високо над главата си и се втренчи в шерифа.

Ариста изрева с гръмък глас:

— ДА НЕ СТЕ ПОСМЕЛИ ДА ОТСТЪПИТЕ! Задръжте линията!

* * *

Сянка падна връз лицето на прикования към калта Ейдриън, скривайки го от дъжда. Отвори очи и примижавайки, видя силуета на мъж.

— Какво в името на Марибор правиш тук?

Гласът беше познат и Ейдриън се замъчи да види скритото в гънките на робата лице. Дъждът продължаваше да се сипе край него, калните пръски го принуждаваха да премигва.

Изправената над него фигура викна:

— Сержант! Обясни какво става тук. Защо е окован този мъж?