Нифрон се въздига

— Уверена съм точно толкова в неговия успех, колкото и в този на нашето начинание — отвърна Ариста.

Гланц се усмихна под мустак:

— Все забравям, че сте дипломат.

Осмина други седяха край масата. Върху й бе разпъната карта на града, затисната с разни дрънкулки. Присъстващите бяха избрани от Ейдриън, доктор Герънд, Гланц или Емъри, който вече се бе изправил на крака и омиташе всичко, сложено от госпожа Дънлап под носа му.

Ройс и Ейдриън ги нямаше, така че Ариста бе прекарала по-голямата част от времето си в разговори с младия господин Дорн. Той вече не заекваше при изговарянето на малкото й име, ала възхищението в очите му не можеше да бъде сбъркано. Ариста се улови да се усмихва засрамено. Той имаше красиво лице — ведро и разпалено — и макар да бе по-млад дори от Олрик, струваше й се много по-зрял. Може би това се дължеше на трудностите и борбата.

Откакто бе дошъл в съзнание, тя бе говорила за изпитанията, довели я тук. Той й бе разказал как смъртта на майка му му дала живот и какво било да израснеш като войнишки син. И двамата споделиха спомени за пожарите, лишили ги от близки. Тя слушаше как той разказва напрегнато за сирашката съдба и очите й се наливаха със сълзи. Осъзна, че Емъри би могъл да промени света, ако се бе родил благородник. Слушайки неговата страст за справедливост и съчувствие, осъзна, че това би могла да очаква от Дигън Гаунт, обикновен човек със сърцето на крал.

— Трябва да разберете, че не зависи изцяло от мен — рече Гланц. — Не аз командвам гилдията. Не разполагам с нужния авторитет да заповядам атака, още по-малко когато няма какво да бъде придобито от това. Дори и ако победата бе сигурна, а не просто вероятна, ръцете ми пак щяха да бъдат вързани.

— Нищо за придобиване? — замаяно рече Емъри. — Цял град! Пък и ако имперската армия бъде изтласкана, има вероятност цял Ренидд да попадне под знамето на Делгоската република.

— Също така бих добавила — рече Ариста, — че поражението на империалистите ще остави Акуеста уязвима за нападения от страна на националистите, Меленгар и може би дори Трент — ако успея да организирам съюз. Ако Акуеста падне, Колнора ще бъде свободен град и определени могъщи търговци може да се намерят на управленски постове.

— Добра сте. Признавам ви го, милейди — рече Гланц. — Ала в този сценарий има прекалено много ако. Роялистите няма да позволят Колнора да бъде управлявана от простолюдието. Ланаклин би застанал на трона на Уоррик и най-вероятно би упълномощил свой херцог, който да поеме града.

— Диамантът ще продължи да затъва, ако не ни помогнете и Новата империя не продължи да укрепва позиции — не му остана длъжна тя.

Гланц се намръщи и поклати глава:

— Това е много извън пълномощията ми. Без заповеди от Бижуто, ръцете ми са вързани. Имперковците почти не закачат Диаманта. Гледат на нас като на неизбежните плъхове в канала. Стига да не се превърнем в прекалено голямо отегчение, оставят ни на мира. Но ако сторим това, ще обявят война. Диамантът вече няма да е неутрален. Ще се превърнем в цел във всеки имперковски град. Стотици ще бъдат арестувани или екзекутирани.

— Можем да запазим съдействието ви в тайна — предложи Емъри.

Гланц се изсмя:

— Победителят решава кои тайни да бъдат запазени. Тъй че ще трябва да поискам доказателства за успеха ви, преди да мога да ви помогна. И двамата знаем, че това е невъзможно. Ако нещата бяха добри, нямаше да ви е нужно съдействието ми. Не, съжалявам. Плъховете ми ще направят, каквото могат, ала не е възможно да се включим в нападението.

— Поне можете ли да се погрижите вратата на оръжейната да бъде отключена? — попита Емъри.

Гланц помисли за миг и кимна:

— Да.

— Можем ли да се върнем към плана? — предложи доктор Герънд.

Преди да потегли, Ейдриън бе изложил общите щрихи на стратегията. Идеята на Емъри беше добра, ала идеята не можеше да замени бойния план, за което всички бяха благодарни на Ейдриън. Той им бе обяснил, че изненадата беше тяхно най-голямо предимство и че най-добрата им тактика да изненадат бе оръжейната. Сетне нещата щяха да се усложнят. Времето щеше да бъде най-големият им противник. Жизненоважно бе да завладеят оръжейната, след което бързо да се подготвят за нападение над гарнизона.

— Аз ще поведа хората към оръжейната — обяви Емъри. — Оцелея ли, ще заема място при площада в слабата част на линията.

Всички кимнаха мрачно.

По-нататъшният план на Ейдриън изискваше мъжете да се подредят в две прави линии — една пред друга — пред оръжейната, умишлено оставяйки слабо място. Професионалните войници щяха да търсят подобни уязвимости, така че можеха да предвидят къде ще бъде насочена атаката им. Предупреди, че разположените там ще понесат най-много жертви, но и че това ще позволи на въстаниците да обкръжат нападателите, възползвайки се от численото си превъзходство.

— Аз ще водя левия фланг — рече Ариста. Всички я изгледаха втрещени.

— Милейди — заговори Емъри. — Разбирате, че ви уважавам неимоверно, но битката не е място за жени. Жестоко бих бил наранен, ако животът ви бъде застрашен по някакъв начин.