Нифрон се въздига

— Мой да речеш, дето било горещо и слънцето нагряло дисагите, та го стопило. Туй по̀ бива, отколкото ръка да загубиш, викам аз. Па и такива като Бректън не се взират у печатите, преди да разчетат. Обаче ще зърне, ако е отчупен.

Вестоносецът погледна пропукващия под лекия ветрец документ и стомахът му се сви на топка. Нямаше избор, ала не можеше да го направи тук, пред очите на двамата идиоти. Отново се покатери на седлото.

— Разчистете пътя! — сопна се той.

Бе сторено. Той пришпори коня и отфуча напред.

* * *

Ройс изчака пратеникът да се скрие от поглед, сетне засваля имперската си униформа.

Обръщайки се към Ейдриън, рече:

— Е, това не беше особено трудно.

— Уил? — запита Ейдриън, докато двамата потъваха в гората.

Ройс кимна.

— Помниш ли как вчера хленчеше, че искаш да си актьор? Предоставих ти роля: Уил, имперският пропусквателен надзирател. Струва ми се, че се справи добре.

— Не е нужно да се подиграваш на всичките ми идеи — Ейдриън се намръщи, междувременно сваляйки своята наметка. — Пък и все още ми се струва, че трябва да помислим върху това. Бихме могли да пътуваме от град на град, участвайки в драми, даже и в някоя и друга комедия.

Боецът хвърли преценяващ поглед към по-дребния си партньор и додаде:

— Макар че ти по-добре да останеш в границите на драмата… може би трагедии.

Ройс го изгледа на свой ред.

— Моля? От мен ще излезе великолепен актьор. Виждам се като блестящ носител на главните роли. Определено бихме могли да участваме в „Конспирацията за короната“. Аз ще играя красивия мечоносец, сражаващ се със злодея, а ти… ти ще си оня другия.

Отбягвайки клонаци, свалиха койфовете и ръкавиците, навивайки ги в табардите. Поемайки надолу по хълма, стигнаха един от многобройните притоци на Галевир. Конете все още бяха тук, наслаждаващи се на крайречната трева. Мързеливо помахваха с опашки, за да разгонват мухите.

— Понякога ме притесняваш, Ейдриън. Наистина.

— Какво е лошото да сме актьори? Безопасно е. Дори може да е забавно.

— Нито е забавно, нито е безопасно. Пък и актьорите непрекъснато пътуват, а аз съм доволен от сегашното състояние на нещата. Така съм близо до Гуен — додаде Ройс.

— Ето още една причина. Защо не се заемеш с друга дейност? Ако имах това, което и ти, никога нямаше да се захващам с подобни неща.

Ройс измъкна чифт ботуши от седлото:

— Правим го, защото ни бива. Пък и с надвисналата война, Олрик плаща солидно за информацията.

Ейдриън изсумтя.

— Разбира се, заплащането е отлично, но на каква цена? Бректън може и да работи за оня мухльо Белънтайн, обаче самият той далеч не е глупав. Въобще няма да повярва за размекналия се в дисагите печат.

— Зная — отвърна Ройс, присядайки на един пън, за да замени имперските ботуши със своите собствени. — Ала сетнешната история за двама пазачи, които счупили восъка, ще звучи още по-невероятна, така че изобщо няма да се вслушват в думите му.

Ейдриън замлъкна, защото на свой ред изхлузваше ботуши, сетне се намръщи.

— Осъзнаваш ли, че най-вероятно ще го екзекутират за предателство?

Партньорът му кимна:

— Което ще елиминира единствения свидетел.

— Ей това имам предвид — рече Ейдриън, клатейки глава.

Ройс ясно виждаше, че спътникът му е сполетян от познатите пристъпи на меланхолия. Напоследък зачестяваха. Не можеше да разбере причината. Тези необичайни депресии често възникваха непосредствено след успехи и биваха последвани от пиене до забрава.

Чудеше се дали Ейдриън изобщо се интересува от парите. Взимаше само нужното за храна и алкохол, останалото заделяше. Крадецът можеше да разбере реакцията му, ако се прехранваха с джебчийство или взломаджийство. Ала сега работеха за краля; работата им беше почти твърде чиста за вкуса на Ройс. Ейдриън не знаеше какво е мръсотия. Той не бе отраснал по калните улици на Ратибор.

Ройс опита да му влее ум:

— Би ли предпочел да узнаят и да пратят отряд по дирите ни?

— Не, просто мразя да съм причината за смъртта на невинен човек.

— Никой не е невинен, приятелю. Нито пък ти си причината. Ти си по-скоро — той затърси думи — динената кора.

— Благодаря. Чувствам се много по-добре.

Ройс сплати униформата и внимателно я прибра в дисагите. Ейдриън все още се мъчеше да се освободи от черните си ботуши, които му бяха прекалено малки. Свали и последния с мощно дръпване, сетне метна униформата в торбата. Натъпквайки всичко колкото се може по-надълбоко, пристегна закопчалките. Взря се в раницата и въздъхна още веднъж.

— Ако си подреждаше нещата, нямаше да е толкова трудно да си побираш нещата — отбеляза Ройс.

Ейдриън го погледна объркано.

— Моля? А, не. Не става въпрос за нещата ми.

— А за какво тогава? — Ройс се загърна с черното си наметало и оправи яката.

Приятелят му погали коня си по врата.

— Не зная — отвърна печално. — Просто… мислех, че по това време вече ще съм направил нещо по-смислено с живота си.

— Да не си си изгубил ума?! Повечето хора се бъхтят до смърт над парченце земя, което дори не притежават. Ти си свободен да правиш, каквото си искаш и да ходиш, където си пожелаеш.