Нифрон се въздига

Миячката на чинии не бе лъгала за страха си от тъмното. Ала тази нощ той бе изтласкан на заден план от редица новопоявили се страхове, зародили се, докато тя се опитваше да заспи, свита край императрицата.

* * *

Войниците не дойдоха за Амилия през нощта; тя се събуди при донасянето на закуската… или по-конкретно, плъзването й по пода на дървена чиния, изтракала до средата на стаята. Пищата се състоеше от голям колкото юмрук къс месо, резен сирене и дебелокор хлебец. Изглеждаше чудесно и приличаше на обичайните ястия на Амилия, любезно предоставяни от Ибис. Преди идването си в замъка не бе и чувала за еленско, ала вече бе станало нещо обикновено. Приятелството с главния готвач си имаше и други предимства. Хората не искаха да си навлекат гнева на човека, отговарящ за дневните им калории, затова всички се отнасяха добре с Амилия. Е, като изключим Едит Мон.

Момичето отхапа няколко пъти и гласно изрази одобрението си.

— Ммм, превъзходно е. Искаш ли?

Императрицата не отговори.

Амилия въздъхна:

— Така и предполагах. Какво ти се яде? Мога да ти донеса всичко.

Амилия се изправи на крака, взе подноса и зачака. Нищо. След няколко минути потропа на вратата. Отвори вчерашният страж.

— Извини ме, но трябва да получа съответстващо на Нейно Високопреосвещенство меню.

Пазачът объркано надникна в чинията, но отстъпи настрана, позволявайки й да се изкачи по стълбите.

Кухнята все още жужеше от вчерашните събития. Което се прекрати с влизането на Амилия.

— Пратиха та обратно, а? — ухили се Едит. — Не се притеснявай, запазих твойте тенджерки. И за косата не съм забравила.

— Млъкни, Едит — сопна се намръщено Ибис. Връщайки вниманието си към Амилия, готвачът запита: — Добре ли си? Върнаха ли те?

— Добре съм, Ибис. И не, все още съм имперска секретарка, каквото и да значи това.

— Хубаво, девойче — рече готвачът. Обърна се към Едит. — Изглежда сама ще си миеш тенджерите.

Дебелата отнесе телесата си с изсумтяване.

— Какво те води тук, мила?

— Отнася се до храната на императрицата.

Ибис изглеждаше обиден:

— Че какво не й е наред?!

— Нищо, великолепна е. Аз самата ядох.

— Тогава не ви…

— Нейно Високопреосвещенство е болна. Не може да яде това. Когато не се чувствах добре, мама ми правеше супа, рядък бульон, който се преглъщаше лесно. Чудех се дали не би могъл да спретнеш нещо такова?

— Разбира се — отвърна Ибис. — Супата е играчка! Някой е трябвало да ми каже, че тя не се чувства добре. Зная точно какво да приготвя. Наричам я супата за морска болест. Единственото, което новите момчета задържат в стомасите си в първите дни сред вълните. Лийф, дай голямата тенджера!

Амилия прекара остатъка от утрото в марширувания от и до килията на Модина. Пренесе всичките си принадлежности от общата спалня: резервната рокля, бельо, нощница, четка и скъпоценната колекция от почти дузина свещи. Донесе възглавници, чаршафи и одеяла. Съумя да отмъкне дори и стомна, сапун и леген от една празна гостна стая. При всяко нейно преминаване, стражът й се усмихваше леко и развеселен поклащаше глава.

След като изхвърли старата слама и донесе прясна от конюшните, тя отиде да нагледа как върви супата.

— Следващата ще е още по-добра, защото ще имам повече време, но и това ще свърши работа — рече Ибис.

Амилия се върна в килията и като остави димящата тенджера на земята, помогна на императрицата да се изправи. Миячката опита първа, за да не би бульонът да е прекалено горещ, сетне повдигна лъжицата към устните на Модина. По-голямата част от супата потече по брадичката на Нейно Високопреосвещенство.

— Моя грешка. Следващия път няма да забравя да донеса от онези салфетки, за които дамата вдигаше такава врява.

При втората лъжица Амилия предвидливо бе подложила шепа и съумя да улови по-голямата част от прокапаното.

— Аха! — възкликна тя. — Хванах си малко. Бива го, нали?

Загреба поредна лъжица и този път Модина преглътна.

Когато купата се изпразни, Амилия предположи, че болшинството от бульона се намира по пода и върху дрехите на императрицата, ала бе убедена, че определена част бе отишла по предназначение.

— Това е друго нещо, не смяташ ли? Ама виж само как се изцапа. Какво ще кажеш да те поизчистим?

Амилия изми императрицата и я преоблече в собствената си резервна рокля. Двете момичета бяха приблизително еднакви на ръст, ала Модина плуваше из одеждата, докато накрая Амилия не я пристегна с малко връв.

Слугинята продължи да бъбри, междувременно приготвяйки две легла от слама и задигнатите одеяла.

— Щеше ми се да домъкна и матраци, обаче са тежки. Пък и не искам да привличам твърде много внимание. Хората и без това ме гледаха странно. Тези ще свършат работа, нали?

Модина все така се взираше в една точка. Когато всичко бе готово, Амилия я накара да седне на едно от леглата и започна да реши косата й на сиянието на свещите.

— Как се става императрица? — запита тя. — Казват, че си убила чудовище, което било погубило стотици рицари. Да ти кажа, не приличаш на звероубийца, не че искам да те обидя.

Амилия поспря и наклони глава.