Нифрон се въздига

— Няма да разрушат Ратибор! — изкрещя в отговор дебеланкото. — Ти просто всяваш смут с глупавите си слухове, опитвайки се да изплашиш достойните хора. Армии ще се бият, управата ще се промени, но нас това няма да ни засегне. Ние пак ще сме си бедни и ще се борим за оцеляване, както винаги досега. Крал Урит имаше своите войни, вицекрал Андроус също. Работим, бием се и умираме и под управлението на двама им. Такава е съдбата ни. Подобни предателски приказки само ще докарат нечия смърт.

— Ще запалят града — рече възрастна жена със синя забрадка. — Точно както опожариха Килнар. Зная. Бях там. Видях ги.

Всички очи се обърнаха към нея.

— Това не е истина! Не може да бъде — протестира шишкото. — Няма логика. Защо им е да опожаряват градовете? Биха ги искали непокътнати.

— Не националистите — рече тя. — Империята го стори.

В стаята се възцари тишина.

— Когато имперските управници видяха, че градът е изгубен, наредиха подпалването му, за да не остане нищо за националистите.

— Истина е — рече мъж, разположил се със семейството си близо до кухнята. — Ние живеехме във Вернес. Видях градската стража да подпалва домовете и дюкяните.

— Тук ще се случи същото — младокът отново съумя да привлече вниманието. — Освен ако не сторим нещо.

— Какво можем да направим? — попита млада майка.

— Можем да се присъединим към националистите. Да им дадем града, преди вицекралят да е съумял да го подпали.

— Това е предателство! — каза дебелият. — Ще докараш смъртта на всички ни!

— Империята завладя Ренидд чрез измама, убийство и мошеничество. Думите ми не са измяна, те са лоялност към монархията. Да стоим със скръстени ръце, докато империята изнасилва кралството и опожарява града е предателство; и освен това глупашка страхливост!

— Глупак ли ме наричаш?

— Не, сър, наричам те страхлив глупак.

Дебелият се изправи възмутено и изтегли кама.

— Настоявам за удовлетворение.

Младежът се изправи и извади дълъг меч:

— Както желаеш.

— Сражаваш се с меч срещу кинжал, а наричаш мен страхливец?

— Нарекох те също така и глупак, глупак е този, който държи кинжал и предизвиква мечоносец.

Неколцина от присъстващите се изсмяха, което още повече вбеси шишкото:

— Нямаш ли чест?

— Аз съм само беден войнишки син от мизерен град. Не мога да си позволя чест.

Тълпата отново се изкикоти.

— Също така съм и практичен човек, който знае, че да победиш е по-важно от това да умреш — честта е нещо, което засяга само живите. Но знай следното: избереш ли да се биеш с мен, ще сторя всичко по силите си, за да те убия, както ще направя всичко, за да спася този град и жителите му. Да вървят по дяволите честта и клетвите!

Тълпата избухна в аплодисменти — за голямо неудовлетворение на дебелия. Почервенял, той постоя за миг, сетне мушна камата в колана си и рязко излезе.

— Но как можем да предадем града на националистите? — попита старата жена.

Младежът се обърна към нея:

— Ако вдигнем опълчение, ще можем да се въоръжим от оръжейната и да нападнем градския гарнизон. Сетне ще арестуваме вицекраля. Имперската армия лагерува една миля на юг. Когато националистите атакуват, имперските войски ще се отправят към града, дирейки закрила. Но ще намерят вратите заключени. Това ще всее смут и националистите ще ги унищожат. Ще ги посрещнем като съюзници. Като се има предвид съдействието, което ще им окажем, може да очакваме справедливо отношение и дори самоуправление, тъй като това е тяхното кредо.

— Представете си само — замечтано рече той — целият Ратибор, целият Ренидд, управлявани от народен съвет, точно както Тур Дел Фур!

Това със сигурност допадна на мнозина от присъстващите.

— Занаятчиите ще притежават дюкяните си, вместо да ги наемат. Фермерите ще са стопани на земите, които обработват и ще ги предават без данъци на децата си. Търговците сами ще определят цените, данъците няма да отиват за войни. Вместо това парите могат да се използват за почистване на града. Бихме могли да павираме улиците, да сринем изоставените сгради и така да намерим работа за всички. Сами ще си назначаваме шерифи и управители, но те ще имат малко работа, защото каква престъпност би могло да има в един свободен град? Свободни хора със своя собственост нямат причина да вършат престъпления.

— Склонен съм да се бия за това — рече мъж, разположил се със семейството си край прозорците.

— Аз също, за павираните пътища — обяви старата жена.

— Бих искал да притежавам земята си — каза друг.

Още гласове също изразиха интерес и скоро разговорът стана по-сериозен. Гласовете се снишиха, мъжете се събраха на групички.

— Не си от Ренидд, нали? — някой попита Ариста.

Принцесата почти подскочи при откритието, че до нея се е настанила жена. Не бе напълно сигурна в пола й, тъй като тя бе облечена в тъмни панталони и мъжка риза. Заради късата й руса коса, Ариста първоначално я помисли за момче, ала очите издаваха новопоявилата се. Бяха дълбоки, като че задигнати от много по-възрастен човек.

— Не — отвърна неспокойно Ариста.

Жената я изучаваше с поглед, бавно плъзгайки очи по тялото й, сякаш запомняйки всяка линия на фигурата й, всяка гънка на роклята.