Нифрон се въздига

Ариста забеляза ръката на Гланц небрежно да се промъква в близост до дългия черен кинжал в колана му. Останалите в стаята се заразпръскваха с бавни, но заплашителни движения. Само Кварц не помръдна от стола.

Ейдриън с леко притеснение проследи как Ройс откопчава наметката си, оставяйки я да се спусне на пода. Всички очи се спряха на затъкнатия в колана му кинжал с бяло острие. Нетърпеливо чакаха следващото му действие. Той ги изненада — бавно разкопча ризата си, разкривайки лявото си рамо, където имаше белег под формата на М.

Гланц се приведе и огледа дамгата.

— Белегът на Манзант — рече той и изражението му се смени с такова на удивление. — Дъстър е единственият, измъкнал се от този затвор.

Всички кимнаха и замърмориха с удивени гласове. Ройс се облече.

— И все пак не ми мяза на чудовище — презрително каза Карат.

— Защото не си го виждал рано сутрин — обясни му Ейдриън. — Преди да закуси е същински сатана.

Диамантите се изкикотиха, а Карат се усмихна колебливо.

— Вече можем ли да пристъпим към работа? — попита Ройс. — Трябва да съобщите на Бижуто, че Етчър е предател и да разберете дали е била уредена среща с Гаунт.

— Всичко с времето си — рече Гланц. — Първо трябва да уредим нещо важно.

— Тъй, тъй — Кварц се оживи, скочи на крака и седна край главната маса. — Плащай, народе.

Разнесоха се недоволни изръмжавания. Крадците неохотно наизваждаха кесии и започнаха да отброяват монети. Струпаха сребро пред мъжкараната. Гланц се присъедини към нея и двамата започнаха да броят.

— Ти също, Сет — рече Кварц. — Беше турил половин камък.

Когато броенето приключи, Гланц и Кварц разделиха плячката на две купчини.

— А задето ги намерих? — попита тя с усмивка.

Гланц се намръщи и отдели купчинка сребро, която тя прибра в собствената си кесия, тъй пълна, че трябваше да я държи с две ръце.

— Обзаложили сте се дали ще успеем? — попита Ариста.

— Почти всички — отвърна Гланц с усмивка.

— Без Гланц и моя милост — щастливо рече Кварц. — То и аз не смятах, че ще дойдете. Просто ми харесаха условията и шанса за печалба, ако цъфнете.

— Големи умове — каза й Гланц, докато на свой ред си прибираше печалбата. — Действително.

Заключил съкровището си в сандък, Гланц се извърна със сериозен поглед.

— Кварц, вземи Сет и идете в лагера на националистите. Виж дали можете да организирате среща. Тръгнете по улица Дигън, тя ще да е най-безопасна сега.

— И поетична — рече Кварц, усмихвайки се на себе си. Махна на Сет, който тъкмо си вземаше плаща. — Зная точно колко имам в сандъка — обяви тя, прибирайки кесията си в упоменатия. — Най-добре ще бъде на връщане да намеря същото количество, иначе всички ще си платят.

Никой не се подигра или пошегува. Очевидно крадците бяха сериозни, когато ставаше дума за пари.

— Да, да, изчезвайте — пропъди ги Гланц и се обърна към новодошлите. — Да видим сега, какво да правим с вас? Не можем да мръднем тази нощ, защото стражниците са пощурели. Пък и времето не е особено благоприятно. Може би на сутринта ще ви намерим убежище, но за тази нощ се страхувам, че ще трябва да споделите скромния ни дом. Както виждате, не разполагаме с подобаващи за принцесата условия.

— Ще се оправя — рече тя.

Гланц изумен я изгледа.

— Сигурна ли сте, че сте принцеса?

— Очовечава се с всеки изминат ден — каза Ейдриън, усмихвайки й се.

— Може да спите там — рече Карат, който скачаше на едно от леглата. — Това е леглото на Кварц, а над него е това на Сет. Няма да се върнат тази нощ.

— Благодаря ти — рече Ариста, сядайки на долното легло. — Ти си истински джентълмен.

Карат се изправи и изпъчи гърди, усмихнат.

— Той е мизерен крадльо, който не си плаща навреме — закани се с пръст Гланц. — Все още си ми длъжник, забрави ли?

Гордата физиономия на хлапето изчезна.

— Учудвам се, че вече са нарекли улица на Гаунт — отбеляза Ариста, променяйки темата. — Нямах представа, че е толкова популярен.

Неколцина се изкикотиха.

— Обратното е — рече по-възрастен с грубовато лице.

— Улицата не носи неговото име — обясни Гланц. — Той носи името на улицата.

— Гаунт е родом от Ратибор? — попита Ейдриън.

Гланц го погледна с такова изражение, сякаш онзи бе изразил съмнение в съществуването на слънцето.

— Роден е на улица Дигън. Казват, че бил заловен от пирати и това променило живота му.

Ейдриън се обърна към Ройс:

— Видя ли? Да израснеш в Ратибор си има и добри страни.

— Дъстър е от Ратибор? Къде си живял?

Ройс не вдигна очи от раницата си:

— Не смяташ ли, че трябва да пратиш някого до Колнора? Бижуто ще иска да узнае веднага за Етчър, забавянето може да доведе до убийства.

Гланц му се закани с пръст:

— Помня те. Не сме се срещали, но и аз бях в Диаманта тогава. Ти беше важна клечка, на всички казваше какво да правят — изкикоти се. — Трудно се отказва човек от този навик, а? Е, с упоритост всичко се постига.

Той се обърна.

— Там има сухи одеяла, които можете да използвате. Сутринта ще помислим за нещо по-добро.