Нифрон се въздига

— И, лейди Амилия, не забравяй, че преди теб имаше пет имперски секретарки — и всички те също бяха благороднички.

* * *

— Вдигнала си платната — заяви Ибис, взирайки се в документа, показан му от Амилия. Повечето от кухненския персонал се бе скупчил край ухиления готвач.

— Много е красиво — рече Кора. — Виж само как е изписано.

— Никога не съм имал желанието да чета — рече Ибис. — Ала сега ми се ще да можех.

— Разрешавате ли? — попита Нимбус. Внимателно обърса ръце в кърпичката си и като се протегна, деликатно пое пергамента. — Аз, Модина, императрица по право, получила тази отговорност по милостта на нашия повелител Марибор, чрез своите имперски регенти, Морис Салдур и Ланис Етелред, повелявам, че за награда за вярна служба и угодни дела, Амилия от Тарин дол, дъщеря на майстора на карети Бартоломю, е издигната и от този момент ще принадлежи сред благородниците на Новронската империя, под името лейди Амилия от Тарин дол.

Нимбус вдигна глава:

— Има и още, свързано с ограниченията на наследяването и благородническите правомощия, но това е най-важното.

Всички се взираха в гърчавела.

— Това е Нимбус — представи го Амилия. — Нуждае се от хапване, надявах се, че тук ще се намери нещичко за него.

Ибис се ухили и се поклони.

— Вече си дама, Амилия. В тази стая няма човек, който да ти откаже. Чуваш ли, Едит? — провикна се към главната прислужница, която тъкмо влизаше. — Нашата Амилия вече е аристократка.

Едит застина:

— Кой е казал?

— Императрицата и регент Салдур, ето кой. Така пише на този пергамент. Искаш ли да прочетеш?

Едит се намръщи.

— О, да. Ти можеш да четеш, колкото и аз. Би ли желала лейди Амилия да го стори? Или нейният прислужник? Той има отличен глас.

Едит награби куп чаршафи и се отправи към пералнята. Готвачът избухна в смях:

— Тя не спираше да разправя как ще се върнеш при чиниите — или нещо още по-унизително.

Потривайки бързо едрите си ръце, той се обърна към Нимбус.

— Е, какво ще искаш?

— Каквото и да е — отвърна Нимбус с треперещи ръце, с които все още държеше пергамента. — След няколко дни гладуване дори и кожа за обувки изглежда апетитно.

— Заемам се веднага.

— Може ли да разчистим място за Нимбус? — попита Амилия. Моментално Кора и Нипър се заеха да разчистват масата на пекаря и да я подреждат.

— Благодаря ви — рече Амилия. — Не е нужно да си създавате толкова грижи. Благодаря на всички ви.

— Извинете, милейди — обърна се към нея Нимбус. — Ако ми позволите, не подхожда на една дама да изразява благодарност за извършените от подчинените й услуги.

Амилия седна край него и въздъхна. Подпря брадичка на ръцете си и изкриви лице.

— Не зная как да съм дама. Не зная нищо, а от мен се очаква да науча Модина как да бъде императрица? — контрастът на късмета с надвисналия провал я объркваше. — Негова светлост сигурно ще ме убие.

Тя взе пергамента и го разтърси.

— Е, поне след като вече съм благородна, сигурно ми се полага бързо обезглавяване.

Лийф донесе чиния с яхния. Нимбус погледна към чинията и подредените около нея прибори.

— Кухненският персонал очевидно не е особено запознат с подредбата на маса, нали? — той взе малка двузъба вилица и поклати глава. — Това е вилица за мекотели, би трябвало да бъде поставена в чинията ми… ако ядях такива. Нямам лъжица.

Амилия се почувства глупава.

— Не мисля, че някой тук знае какво е вилица — тя се взря недоверчиво в прибора. — Дори и аристократите не ги използват. Поне никога не съм мила.

— Зависи от мястото. По на юг са много популярни.

— Ще ти донеса лъжица — тя понечи да се изправи, когато усети ръката му върху своята.

— Отново — рече той, — ще си позволя да бъда прям, ала благородните дами не носят прибори. Ей, ти! — провикна се към профучаващия с кофа Нипър. — Донеси лъжица за Нейно Благородие.

— Веднага — отвърна момчето, оставяйки кофата и втурвайки се към килера.

— Видяхте ли? — каза Нимбус. — Не е трудно, изисква само малко увереност и правилен тон.

Нипър се върна с лъжицата. Тя така и не се озова на масата, Нимбус му я грабна от ръцете и започна да яде. Въпреки състоянието си, се хранеше бавно, на моменти почиствайки устни със салфетката, която бе поставил в скута си. Седеше изправен, както бе стояла лейди Констанс — с вдигната брадичка, изпънати рамене, прецизно хванали лъжицата пръсти. Амилия никога не бе виждала човек да се храни така… съвършено.

— Не е нужно да стоите тук. Макар да оценявам компанията ви, със сигурност имате по-важни неща за вършене. След като се нахраня, сам ще намеря изхода. Но искам да ви благодаря за това ястие. Спасихте живота ми.

— Искам да работиш за мен — смотолеви тя. — Да ми помогнеш да науча Модина да се държи като императрица.

Лъжицата на Нимбус застина във въздуха.

— Знаеш всичко за благородството. Дори каза, че си бил царедворец. Запознат си с всички правила и прочие.

— Протокол и етикет.

— Да, тях също. Не зная дали мога да ти уредя заплата, но може и да съм в състояние. Регентът каза, че мога да правя нужното за благоденствието на императрицата. Дори и да не успея, гарантирам ти място за спане и храна.