Нифрон се въздига

— Странна си. Начинът, по който ходиш, по който седиш. Всичко е много… прецизно; много… правилно.

Ариста вече не беше сепната, а чисто раздразнена.

— Не ми приличаш на типа човек, който може да обвинява другите в странност — отвърна тя.

— Ето! — развълнувано рече жената и размаха пръст. — Видя ли? Всеки друг досега щеше да ме е нарекъл мъжкаранеста курва. Ти имаш обноски, говориш с фини намеци като… принцеса.

— Коя си ти? — рязко се намеси Ейдриън, заставайки между двете. Ройс изникна иззад странната жена.

— Кой си ти? — отвърна нагло тя.

Вратата изпращя и вътре се изсипаха униформени имперски стражници. Няколко маси бяха обърнати. Най-близките до вратата клиенти се отдръпнаха страхливо — или биваха изблъскани.

— Арестувайте всички! — гръмко заповяда един. Той се отличаваше с шкембе, тъмни вежди и провиснали бузи. Стоеше на пети, впил палци в колана.

— За какво е всичко това, Тренчън? — изкрещя Айърс иззад бара.

— Добре ще сториш да си затваряш плювалника, Айърс, или ще те сложа в стегалка за нула време. Подслоняването на предатели и осигуряването на място за срещи на заговорници ще ти осигурят да увиснеш от стълба!

— Нищо не съм направил! — извика Айърс. — Хлапето беше. Той започна цялата дрънканица, той и жената от Килнар. Аз само наливах. Не нося отговорност за думите на клиентите си. Нямам нищо общо. Те и неколцина от другите говореха за това.

— Отведете всички за разпит — нареди Тренчън. — Ще стигнем до дъното на нещата. Искам водачите!

— Насам — прошепна мъжкараната. Грабвайки ръката на Ариста, задърпа принцесата към кухнята.

Ариста се противопостави.

Жената въздъхна:

— Освен ако не възнамерявате да поговорите обстойно с вицекраля кои сте и какво правите тук, най-добре ще е да ме последвате.

Принцесата хвърли поглед към Ройс, който кимна, ала на лицето му бе изписано притеснение. Грабнаха чантите си и я последваха.

Започвайки от входа, имперските войници се заеха да извличат хората на дъжда. Жени пищяха, деца плачеха. Съпротивяващите се бяха пребити и изхвърлени. Разположилите се в близост до задната врата се опитаха да избягат, само за да намерят още войници.

Мъжкараната ги отведе в кухнята, където готвачка ги изгледа смаяно.

— Пази се — рече й водачката им. — Тренчън арестува всички.

Готвачката шокирано изтърва черпака си, докато се провираха край нея към килерчето. Жената затвори вратата му и повдигна капак на пода, отвеждащ към избата. Прашни бутилки бяха наредени край стените, както и каци със сирене и масло. Жената откачи висящия на тавана фенер, затвори капака. Поведе ги към другия край на избата. На земята имаше метална решетка. Мъжкараната я отвори с помощта на парче дърво.

— Влизайте! — рече тя.

Над главите си чуха трополене на тежки ботуши по кухненския под, писъци и викове.

— Бързо! — прошепна късокосата.

Ройс влезе първи, спускайки се по оформящите стълба метални стъпенки. Крадецът потъна в мрака и Ейдриън направи знак на принцесата да го последва. Тя си пое дълбок дъх, като че щеше да се гмурва, и заслиза.

Стълбата продължаваше много по-дълбоко, отколкото Ариста бе очаквала. Наместо очаквания от нея тесен тунел, се озова в огромна подземна галерия. Беше непрогледно, с изключение на хвърляната от фенера светлина, а миризмата не можеше да бъде сбъркана. Водачката им закрачи безмълвно, не им оставяйки друг избор, освен да я последват.

Намираха се в канал, далеч по-голям от това, което Ариста си представяше — след видяното на повърхността. Стени от тухли и камък се издигаха на височина дванадесет фута, опирайки в таван с декоративна мозайка. На всеки няколко фута имаше решетки, от които се спускаше оглушителна вода. Тя се пенеше в средата на тунела, спрашаваше се на множество пръски из завоите и при решетките поливаше стените.

Жената с фенера крачеше бързо по тухления тротоар до стената. Дебели каменни арки се издигаха на равни интервали, пораждащи асоциации за ребра. Мъжкараната лесно ги заобикаляше, ала за Ариста с нейната рокля бе далеч по-трудно да преодолява тези препятствия. Бурята на повърхността бе причина за придошлите канални води, фучащи край тях, понесли нечистотии.

Тунелът достигна кръстопът. В горните ъгли на съответните разклонения имаше издълбани маркировки. Едното очевидно отвеждаше по ПЪТЯТ НА ЧЕСТТА, а другото водеше към ХЕРАЛДОВА. Жената с фенера без колебание ги поведе по коридора, чието название бе съобщено първо. Спря рязко.

Този тунел бе малко по-тих и по-широк, но иначе по нищо не се отличаваше.

— Преди да продължим, трябва да бъда сигурна — заговори тя. — Позволете ми да улесня нещата с догадката, че дамата е принцеса Ариста Есендън от Меленгар. Ти си Ейдриън Блекуотър, а ти, Дъстър, си прословутият Демон от Колнора. Права ли съм?

— Което значи, че си Диамант — рече Ройс.

— На вашите услуги — тя се усмихна и Ариста си помисли колко котешки черти има лицето й — едновременно дружелюбно и зло. — Викайте ми Кварц.

— В такъв случай се считай за права.

— Благодаря, че ни измъкна — каза Ейдриън.