Нифрон се въздига

— Няма какво да ми благодариш. Това ми е работата. В конкретния случай, и удоволствие. Не знаехме къде сте, но се надявах, че може да се отбиете насам. Сега вървете след мен.

И тя отново закрачи напред. Ариста я следваше с мъка.

— Това какво прави тук? — разнесе се гласът на Ейдриън някъде иззад принцесата. — Този канал е невероятен, а градът над него няма настилка.

— Ратибор не е бил вечно Ратибор — провикна се Кварц в отговор. — Някога е бил нещо много по-голямо. Всичко е забравено, погребано като този канал под векове мръсотия и лайна.

Продължиха да се движат по протежението на тунела, докато не достигнаха ниша, едва вдлъбната, заобиколена от тухли. Кварц се облегна срещу дървената плоскост и блъсна силно. Пъхна пръсти в появилата се цепнатина и плъзна панела настрани, разкривайки таен проход. Прекосиха редица стъпала, отвеждащи към дървена врата. През цепнатините й се процеждаше светлина, долитаха гласове. Кварц почука и отвори, разкривайки огромна подземна стая, пълна с хора.

Маси, столове, бюра и двуетажни легла също заемаха част от пространството. За осветяването на всичко това се грижеха свещи, леещи восъчни сълзи от умиление. Гореше и огън в потъмняла пещ, пламъците му облизващи дъното на огромен казан. Няколко големи сандъка стояха отворени, излагайки на показ съдържанието от сребърни прибори, свещници, дрехи, шапки, наметала и дори дрехи. Други приютяваха чанти, обувки и въже. Поне един бе препълнен с монети, предимно медни, но Ариста зърна проблясъка и на сребърни, и дори златни тененти. Въпросният сандък бе моментално затворен при появата им.

В стаята имаше дузина млади, гърчави хищници, облечени в странни одежди.

— Добре дошли в леговището на плъховете — приветства ги Кварц. — Плъхове, позволете да ви представя трима пътници от Колнора.

Раменете се отпуснаха, ръцете се отделиха от дръжките на оръжията; Ариста чу няколко издишвания.

— Онзи дъртичкия там е Гланц — Кварц посочи към съсухрен дългуч с опърпана брада и тесни очички. Носеше черна шапка и драматично на вид наметало, прилично на епископско. — Той е нашият храбър лидер.

Това подмятане породи изблик на смях.

— Майната ти Кварц! — наруга я момче на не повече от девет.

— Съжалявам, Карат — рече му тя. — Влязоха в Гнома, докато бях там.

— Чухме, че имперковците току-що нахлули там — рече Гланц.

— Да — потвърди Кварц.

Всички погледи се насочиха към Кварц, която си позволи напрегната пауза, за да седне в мек, захабен стол, прехвърляйки крака през облегалката. Очевидно се наслаждаваше на отдаденото й внимание.

— Емъри отново държеше речи — започна тя по подобие на майстор разказвач, обръщащ се към жадна публика. — Този път хората го слушаха. Можеше да подхване нещо, обаче раздразни Лейвън и той го предизвиква на дуел. Ама Емъри каза, че ще се бие с меч срещу кинжал и Лейвън изхвърчава от Гнома. Емъри трябваше да си плюе на петите, обаче спорът с Лейвън му помага да омае тълпата, така че продължава да говори.

Ариста забеляза, че крадците попиваха всяка дума. Бяха завладени от думите на Кварц, която ги подчертаваше с ръкомахания.

— Лейвън, каквото е копеле, тича при Тренчън. Връща се начело с гарнизона. Нахлуват и арестуват всички за измяна.

— А какво направи Айърс? — развълнувано попита Гланц.

— Че какво може да стори? Пита какво става, а ония му викат да млъкне и той го прави.

— Утрепаха ли някой? — запита Карат.

— Не видях, обаче трябваше да се чупаря страшно бързо, та да спася гостите.

— Отведоха ли Емъри?

— Предполагам, ама не видях.

Гланц прекоси стаята, за да дойде по-близо до тях. Кимна, сякаш изразявайки одобрение, сетне започна да поглажда разсеяно брадата си.

— Принцеса Ариста — рече той, повдигна шапка и се поклони несръчно. — Моля да ни извините за обстановката. Рядко посрещаме гости като вас тук. И да си призная, не знаехме кога и дали изобщо ще дойдете.

— Да знаехме, поне щяхме да изкъпем плъховете! — провикна се някой по-назад, предизвикал смях.

— Тихо, окаянико. Простете им, милейди. Те са пълни дегенерати, начинът им на живот само влошава състоянието им. Опитвам се да ги подобря, но както виждате, с малък успех.

— Това е защото ти си най-големият негодник тук, Гланц — заяде се Кварц.

Гланц не обърна внимание на думите й и се обърна към Ройс.

— Дъстър? — попита, вдигайки вежда.

При споменаването на това прозвище стаята утихна. Всички се струпаха напред, за да видят по-добре.

— Мислех, че е по-едър — рече някой.

— Това не е Дъстър — заяви Карат, храбро пристъпвайки напред. — Това е просто старчок.

— Карат — пренебрежително каза Кварц, — новото кученце на обущаря е старо, сравнено с тебе.

Коментарът породи нов залп от кикот. Карат изрита краката на Кварц:

— Трай, луничава мутро.

— Хлапето е право — рече Гланц.

— Нямам чак толкова лунички — рече Кварц.

Гланц подбели очи.

— Не, имам предвид, че не сме сигурни дали това наистина са Дъстър и принцесата? Може имперковците да са знаели, че ги чакаме и да са спретнали нещо. Имате ли доказателства за самоличността си?