Нифрон се въздига

Изцапаното хлапе скочи и мушна клин под бъчвата, накланяйки я леко напред.

— Някъде другаде из града има ли свободни места? — попита Ейдриън.

— Навсякъде ще да е така, приятелю. Тъпкано е до дупка. Със седмици идват бежанци.

— Бежанци?

— Да, хората бягат от националистите. Повечето идват тук. Нищо против, отлично се отразява на бизнеса.

Айърс извади канелката от старата бъчва и с дървен чук я заби в новата. Наточи една-две халби да дръпне утайката и, като избърса ръце в престилката си, започна да изпълнява поръчки.

— Няма ли къде да нощуваме?

— Не мога да кажа, поне на мен не ми е известно — отвърна Айърс и най-сетне отдели миг да обърше заплашително висналата на носа му капчица пот. — Може би някой отдава под наем част от дома си, обаче всички странноприемници са тъпкани. Дори ми се наложи да отдавам място по пода.

— Останало ли е? — с надежда попита Ейдриън.

— Какво дали е останало?

— Място. Вън вали изключително силно.

Айърс вдигна глава и се огледа.

— Има местенце под стълбите, дето още никой не го е взел. Ако нямате нищо против цяла нощ да ви крачат над главите.

— По-добре е от канавката — сви рамене Ейдриън. — Може би утре ще има повече свободни места.

Лицето на собственика изрази съмнение.

— Ако ще останете, ще ви струва четиридесет и пет сребърни.

— Четиридесет и пет? — зашеметен възкликна Ейдриън. — За място под стълбите? Нищо чудно, че никой не го е взел досега. Та една стая в „Царствената лисана“ в Колнора струва двадесет!

— Иди там тогава. Обаче ако искаш да останеш тук, ще броиш четиридесет и пет сребърни тенента. Ти си решаваш.

Боецът се навъси, ала отброи парите.

— Надявам се в цената влиза вечерята.

— Не — поклати глава Айърс.

— Също имаме и три коня.

— Браво на вас.

— И в конюшнята ли няма място? Проблем ли ще е да ги оставим отпред?

— Никакъв — ако броиш по още пет сребърни на кон.

Запровираха си път през тъпканицата и се добраха до дървеното стълбище. Неколцина бяха закачили мокрите си наметки там, имаше и празни бъчонки. Ройс и Ейдриън подредиха бъчвите и щайгите в нещо като заслон и нахвърляха плащовете отгоре. Някои ги изгледаха сурово — несъмнено стопаните на въпросните одежди — ала никой не каза нищо — разбираха ситуацията. Оглеждайки се, Ариста видя други хора, свити по ъглите и край стените на огромната стая. Някои от тях бяха семейства, чиито деца се опитваха да спят, положили главици на влажните дрехи. Майки ги галеха и пееха приспивни песни над пиянската врява. Тези бяха късметлии. Тя се зачуди за семействата, които не можеха да си позволят частица от пода.

Колко ли треперят навън, свити под дъските или в някоя алея?

Ариста установи, че шумът в странноприемницата не бе грохотът на четиридесет различни разговора, а по-скоро една дискусия, в която участваха различни люде с разнообразни мнения. Понякога един от говорещите успяваше да надвика останалите, след което биваше заглушен от тълпата. Най-гласовит беше огненоглавият.

— Не, не е! — изкрещя още веднъж той. — Не е кръвен роднина на Урит. Той е брат на втората съпруга на Урит.

— И предполагам смяташ, че първата му съпруга е била убита, за да може той да се ожени за Амитър, за да може Андроус да стане херцог?

— Точно това казвам! — заяви младокът. — Не виждате ли? Планирали са това с години — и то не само тук. Сториха го в Олбърн, Уоррик… Дори опитаха и в Меленгар, ама там се провалиха. Някой гледа ли онази пиеса? „Конспирацията за короната“. Тя е по истински случай. Децата на Амрат надхитрили заговорниците. Ето защо Меленгар не се подчини на Новата империя. Не виждате ли? Всички ние сме жертви на заговор. Чух дори, че може изобщо да няма никаква императрица. Цялата история за Наследника на Новрон е измама, с която да се залъгват масите. Нима мислите, че някаква си фермерка може да убие звяр? Хора като Андроус ни контролират — зли, корумпирани убийци, нямащи капка благородна кръв във вените си, нито чест в сърцата си.

— Е, и какво? — запита дебелак с карирана жилетка. — Какво ни дреме кой ни управлява? Нашата е все една и съща. Говориш за неща между ония със синята кръв. Нас това не ни засяга.

— Лъжеш се! Колко мъже от града бяха принудително отведени в армията? Колко от тях ще умрат заради императрицата? Колко синове бяха пратени да се бият с Меленгар, който никога не е бил наш враг? Сега националистите идват. Само на няколко мили на юг са. Ще завладеят този град, точно както направиха и с Вернес. Защо? Защото сме част от империята. Нима смятате, че синовете, братята и бащите ви щяха да умират, ако Урит беше още жив? Искате да видите Ратибор разрушен?