Нифрон се въздига

Мълчанието му с нищо не облекчаваше страха й. Етчър надминаваше дори Ройс. Не продума нищо. Попрището на крадец не бе вероятно да привлече общителни, ала той изглеждаше самата крайност. Но може би това беше добре. Някой като него вероятно бе общувал само с мургави, лесни жени в парцаливи рокли. Сигурно беше вълнуващо да язди из дивотата с притисната към гърба му благородничка — и то принцеса на всичкото отгоре.

Какво да правя, ако ме нападне?

Един сносен писък би събрал дузина пазачи в Есендън, ала откакто бяха напуснали Хинтиндар, никаква светлина не бе виждала из полята. Дори и някой да я чуеше, остатъка от живота си щеше да прекара в имперски затвор, веднага щом самоличността й бъдеше разкрита. Той можеше да прави, каквото си иска с нея. Когато приключеше, можеше или да я убие, или да я предостави на империалистите — те несъмнено щяха да го направят богат човек. Никому нямаше да мигне окото, ако я предоставеше окървавена и насинена. Съжаляваше за прибързаното си бягство. Нямаше с какво да се защитава. В страничната си торба носеше само бащината четка и малко пари. Кинжалът беше някъде из багажа.

Колко ли ще ми отнеме да го намеря в тъмното?

Тя въздъхна.

Защо винаги се съсредоточавам върху негативното? Той не е направил нищо. Мълчалив е, и какво? Рискува живота си, за да ме заведе на срещата. Нервен е, напрегнат. Вероятно и той е изплашен. Толкова ли е странно, че не бърбори? Просто съм изплашена, това е. Когато човек е уплашен, всичко изглежда лошо. Не е ли възможно да не умее да говори с жени? Да е предпазлив край благороднички? Да си пести думите, за да не би нещо да бъде изтълкувано погрешно? Очевидно има причина да се притеснява. Вече го обвиних за редица престъпления, които не е извършил. Ройс и Ейдриън са достойни крадци. Защо не и Етчър?

Пътеката изчезна, вече яздеха сред полята. Изглежда се отправяха към далечен хълм. На бледния небесен фон забеляза някакви силуети. Навлязоха сред друга гора, този път през тясна просека. Тук Етчър остави коня да ходи. Само вятърът нарушаваше тишината. Край тях проблясваха светулки. Ариста се заслуша в копитата.

Намираме се на път?

Макар да бе прекалено мрачно, принцесата разпозна звука на калдъръм.

Къде сме?

Излизайки изсред дърветата, тя видя склона на безлесен хълм, около който имаше останки от някакви постройки. Из тревата се въргаляха огромни камъни, оформяйки мрачните руини на арки и колони. Издигаха се към небето подобно на надгробни плочи, гниещите трупове и оголели кости на забравени спомени.

— Какво е това място? — попита принцесата.

Чу конско изцвилване, някъде по склона имаше запален огън. Етчър безмълвно пришпори коня. Ариста подири утеха в мисълта, че пътуването скоро щеше да свърши.

Двама мъже седяха край руините близо до върха. Бяха запалили огъня в един каменист ъгъл. Единият от тях носеше качулка, а другият бе гологлав. Моментално Ариста ги помисли за Ройс и Ейдриън.

Дали са ни изпреварили?

Приближавайки се Ариста осъзна, че е грешала. Тези мъже бяха по-млади. И двамата бяха едри поне колкото Ейдриън. Изправиха се при звука на коня и Ариста видя тъмни ризи, кожени туники и широки мечове, овесени на дебели колани.

— Закъснявате — рече качулатият. — Мислехме, че няма да дойдете.

— Вие националисти ли сте? — попита тя.

Те се поколебаха.

— Разбира се — отвърна другият.

Те се приближиха и този с качулката й помогна да слезе от коня. Ръцете му бяха едри и силни, поели теглото й с лекота. Имаше двудневна брада и миришеше на вкиснало мляко.

— Някой от вас Дигън Гаунт ли е?

— Не — отвърна качулатият. — Той ни изпрати, за да се убедим, че всичко е наред. Вие ли сте принцеса Ариста Есендън от Меленгар?

Тя се вгледа в лицата им, които до едно имаха груби изражения. Дори Етчър се взираше в нея.

— Е, си или не си? — настоя той, приближавайки се по-близо.

— Естествено че е тя! — сопна се Етчър. — Яздих дълго, така че си искам парите. И не се опитвайте да ме измамите.

— Парите? — попита Ариста.

Етчър за пореден път я игнорира.

— Не смятам, че можем да ти платим, преди да сме се убедили, че е тя. Може да е колнорска курва, която си поизмил и издокарал — с много лош резултат при това.

— Преструва се, че е от простолюдието. Мръсна е заради ездата насам.