Нифрон се въздига

Ейдриън бавно кимна и усети как косъмчетата по ръцете му настръхват. Никога не бе казал на Ройс за това. Не бе казал никому. Бе взел меча в нощта, когато напусна. Нуждаеше се от него. В работилницата на баща му често имаше по няколко оръжия, ала вземането на едно от тях щеше да коства на стареца пари. Вместо това бе взел единственото оръжие, чиято липса чувстваше, че баща му няма да усети. Родителят бе криел дългия меч в кухина под петата дъска. Данбъри го бе изваждал само веднъж, когато майката на Ейдриън бе още жива. Самият Ейдриън тогава трябва да е бил много малък, защото споменът бе смътен. Майка му спеше. Нещо го бе събудило. Тихо изпълзявайки от леглото, откри баща си в работилницата. Баща му пиеше пивото на Армигил и седеше на пода в сиянието на пещта. В ръцете си бе държал огромния меч и му говореше като на жив човек. Плачеше. Това бе единственият път през тези петнадесет години, когато Ейдриън бе видял баща си да плаче.

— Направи ми една услуга. Прочети това отново, само че този път си представи, че не си избягал. Прочети го, все едно двамата се разбирате и баща ти се гордее с тебе.

Ейдриън вдигна пергамента към лунната светлина и зачете.

Ади,

надявам се, че това писмо ще достигне до теб. Важно е да знаеш за наличието на причина, поради която не трябва да използваш уменията си за пари или слава. Трябваше да ти кажа истината, ала болката ми бе прекалено голяма. Сега мога да призная пред теб, че се срамувам от живота си, срамувам се от това, което не успях да направя. Предполагам си бил прав. Аз съм страхливец. Разочаровам всички. Надявам се да ми простиш, ала аз самият не мога да си простя.

С обич, баща ти

Преди да се родиш, в деветдесет и втора,
загубено бе ценното и новата опора.
В треп на клепка, в тропот на сърцата
Свещта изгасна — моя бе вината.

Сред боров лес вървяха крал и рицар;
на рат поел, врагът ги предизвика.
Избиха се взаимно във бойната кланица,
лишен от своя крал, заплака горко рицар.

На тайни и загадки проклетия
решенье знайните легенди крият.
Ответа търси, ако можеш узнавай
На тъгата лицето, мъжът как сживява.

— Осъзнаваш, че дългият меч е рицарско оръжие, нали? — попита Ройс.

Ейдриън кимна.

— И че твоят меч е доста стар?

Ейдриън кимна отново.

— Смея да твърдя, че е на над деветстотин години. Смятам, че си наследник на Джериш, Закрилникът на Наследника — каза му Ройс. — Макар може би не буквално. Доколкото знам, потеклото на Наследника се предава по кръвна линия, но пазителят трябва само да предаде уменията си. Така следващият не е задължително да е негов син.

Ейдриън се взираше в Ройс. Не знаеше как да реагира. Част от него бе развълнувана и освободена, а друга бе убедена, че Ройс си е изгубил ума.

— И си го крил от мен? — удивен попита Ейдриън.

— Не исках да ти кажа, докато не бъда сигурен. Подозирах, че Есрахаддон ни манипулира.

— Не смяташ ли, че и аз бих помислил същото? За какъв ме взимаш? Нима си работил дванадесет години с мен, защото смяташ, че съм глупав? Нямаш ми доверие да решавам за себе си, така че го правиш вместо мен?

— Сега ти казах, не е ли така?

— След цяла година, Ройс! — изкрещя Ейдриън. — Не смяташе ли, че това е важно за мен? Когато ти казах, че съм нещастен заради чувството на безцелност и непълноценност — че ми трябва някаква кауза — не си ли помисли, че защитата на Наследника попада в тази категория?

Боецът невярващо поклати глава.

— Ти, надменен, манипулативен, лъжлив…

— Никога не съм те лъгал.

— Не, само си скрил истината, което за мен е лъжа, ала за твоя извратен ум е добродетел!

— Знаех си, че ще реагираш така — рече Ройс с превъзхождащ тон.

— А как очакваше да реагирам? Ей, мерси, друже, задето имаш тъй ниско мнение за мен, че не можеш да ми кажеш истината за собствения ми живот.

— Това не е причината, поради която не ти казах.

— Каза, че била тази!

— Зная!

— Значи отново лъжеш?

— Ако още един път ме наречеш лъжец…

— И какво? Какво? Ще се биеш ли?

— Тук е тъмно.

— Обаче няма къде да се скриеш. Заплаха си само докато те спипам. Трябва само да ти сграбча вратлето. Колкото и да си бърз, докопам ли те веднъж — край.

Внезапно отгоре им се посипа ледена вода. Ейдриън погледна нагоре и видя силуети.