Нифрон се въздига

— Всичко е наред — каза Ейдриън, галейки я по главата, същевременно почиствайки боклуците от косата й. — Не сте искали да го сторите.

— Зная. Просто… Не бях убивала човек досега. Ти не ги чу. Беше отвратително. Част от мен сякаш умря заедно с тях. Не зная как го правиш, Ройс. Просто не зная.

— Представяйки си, че ако ситуацията беше обърната и те бяха успели, нямаше да плачат след това.

Ейдриън мушна пръст под брадичката й и повдигна главата на принцесата. Отмахна прилепналите към лицето кичури и прокара палец под очите й.

— Няма нищо. Вината не е ваша. Сторили сте нужното. Съжалявам само, че аз не бях тук.

Ариста се вгледа в очите му, сетне кимна, пое си дълбок дъх и си почисти носа.

— Хубаво се представям, нали? Напивам се, тъпча се с храна, споделям стая с вас, без да се замисля, а сега…

— Няма от какво да се срамувате — каза й боецът. — Ще ми се повече принцеси да бяха достойни за тази титла като вас.

Ройс отново огледа хълма, сетне обстойно претърси серетите, конете и багажа им. Откри емблеми с избродирани символи, което потвърди рицарската им самоличност, както и сносна торба злато, ала никакви документи. Свали, седлото и юздите на един от конете и го пусна.

— Само двама? — каза Ейдриън, когато Ройс се върна. — Очаквах повече.

Разръчка въглените с клон, при което на върха поприсветна. Ариста изглеждаше по-добре. В момента ядеше сирене. Лицето й бе измито, косата нарешена. Със сигурност демонстрираше повече издръжливост, отколкото той бе очаквал.

— Кара те да погледнеш на Етчър в съвсем друга светлина, нали? — рече Ройс.

— В смисъл?

— Не е възнамерявал да доведе и трима ни тук, само нея. Доста по-умен е, отколкото го смятах.

— Не чак толкова — уведоми ги Ариста. — Серетите му задигнаха тридесет златни тенента от обещаното от Гай възнаграждение.

— Значи операцията е била на Гай, а не на Мерик — рече Ейдриън.

— Не съм сигурен — отвърна крадецът. — Твърде е сложно за Гай, а пък плановете на Мерик не се провалят — той погледна към принцесата. — Е, все пак дори Мерик не е могъл да предвиди стореното от нея.

Ейдриън се изправи и като захвърли пръчката, погледна принцесата.

— Добре ли сте вече? Ще можете ли да яздите?

Тя бързо кимна, сетне изсумтя.

— Бях много изплашена. Двамата наистина ми липсвахте. Нямате си представа — никаква — колко съм щастлива да ви видя отново.

Тя си издуха носа.

— Много жени ми казват това — ухили се Ейдриън. — Ала вие сте първата принцеса.

Ариста леко се усмихна.

— И какво ще правим сега? Нямаме си и представа къде сме. Убедена съм, че никаква среща с Гаунт няма.

— Може и да има — рече Ройс. — Ала Космос не знае къде сме, за да ни съобщи. Сигурен съм, че Етчър не е съобщавал нищо за Хинтиндар в Колнора. Трябваше да кажа на Прайс, но не исках да рискувам. Глупаво от моя страна. Прекалено предпазлив бях.

— Няма да споря за това — каза му Ейдриън. — Несподелянето на информация ни доведе дотук.

Ариста се взря въпросително в Ройс.

— Казах му — рече крадецът.

— Никакви белези? — попита тя. — Даже насинено око?

— Дотам не стигнахме, ала може би и това ще стане, когато имаме повече свободно време — додаде Ейдриън. — Бързахме да спасим жена, която се оказа, че не се нуждае от спасяване.

— Радвам се, че го сторихте.

— Трябва да се отправим към Ратибор — заяви Ройс. — Не сме особено далече. Там можем отново да се свържем с Диаманта.

— Ратибор? — рече Ейдриън.

— Да, знаеш го, мръсното свърталище на плъхове, дето е столица на Ренидд. Вече видяхме къде си отраснал, нищо не пречи да се отбием и в моя роден град.

Ейдриън ровеше из дрехите си.

— Боров лес! — възкликна той, изваждайки бащината бележка. Втурна се към пламъка. — Сред боров лес вървяха крал и рицар, на рат поел, врагът ги предизвика. Рат и бор — Ратибор! Баща ми и наследникът са пътували през Ратибор и са били нападнати от врага — посочи към мъртъвците. — Серети.

— А останалото? — заинтригуван запита Ройс.

— Избиха се взаимно във бойната кланица, лишен от своя крал, заплака горко рицар.

— Значи са се сражавали и Наследникът е бил убит, а баща ти е оцелял.

— Лишен от своя крал — повтори Ейдриън. — Странен начин за изразяване. Защо просто не е написал, че кралят умрял?

— Защото не се римува? — предположи Ройс.

— Удачно.

— После? — попита Ариста.

— На тайни и загадки проклетия решенье знайните легенди крият.

— Значи историята не свършва тук — рече принцесата — и трябва да потърсиш отговора в древното знание? Може би трябва да се обърнеш към Аркадиус.

— Не мисля, че ще се наложи — каза крадецът. — В Ратибор има улица на име Легендарна, както и такава на име Знайна.

— Пресичат ли се?

Ройс кимна:

— Малко на юг след Централния площад.

— И какво има там?

— Май църква.

— Ройс е прав. Трябва да идем в Ратибор.

Ариста се изправи:

— Аз съм повече от готова да се махнем оттук. Когато… — тя замлъкна. — Когато използвах Изкуството, усетих нещо неприятно. Това място е…

— Обитавано — каза Ройс и тя кимна. — Какво е то?

— Не зная — отвърна Ейдриън.

— Намира се само на няколко мили от родното ти село.

Боецът сви рамене: