Нифрон се въздига

— Тихо там! — провикна се глас. — Негово превъзходителство иска да поговори с вас.

Една глава изчезна, за да бъде заменена от друга.

— Аз съм Лурет, императорски представител на Нейно Високопреосвещенство, императрица Модина Новронска. Заради съучастието, което сте оказали на член от меленгарския царски двор до враговете на Нейно Високопреосвещенство, националистите, двамата сте обвинени в шпионаж и ще бъдете обесени след три дни. Ако желаете присъдата ви да бъде заменена с доживотен затвор, трябва да ми разкриете местоположението на принцеса Ариста Есендън от Меленгар.

Никой от двамата не продума.

— Кажете къде е — или ще бъдете обесени веднага щом селският дърводелец изработи читави бесилки!

Отново мълчание.

— Много добре, вероятно ден-два гниене тук ще ви накарат да си промените мнението — той се обърна към тъмничаря. — Никаква храна или вода. Това ще помогне да си поразвържат езиците. Пък и няма причина да ги хабим.

Фигурите край отвора на кладенеца изчезнаха.

— Откъде знае? — прошепна Ейдриън.

По лицето на Ройс премина сянка.

— Какво има?

— Етчър. Той е къртицата в Диаманта.

Ройс изрита стената, разплисквайки вода.

— Как е възможно да съм бил толкова сляп? Той е бил този, който е запалил лампата край реката, давайки знак на преследващата ни лодка. Единствената причина, поради която той не се сети да погледне крилата на мелницата бе, че за него нямаше значение. Обзалагам се, че дори не е казал на Прайс къде сме, така че Диамантът няма да ни намери. Вероятно край Амбертън има засада — може би по-рано.

— Но защо му е да я отвежда там? Защо просто не я предаде на Лурет?

— Обзалагам се, че това е дело на Мерик. Той не иска някакъв имперски клоун като Лурет да обере лаврите. Принцесата е стока, която може да бъде продадена на империята или да бъде освободена срещу откуп. Ако Лурет я докопа, Мерик няма да получи нищо.

— Тогава защо изобщо му е казал?

— Подсигуряване. Преследвани от местните, няма да ни остане време да се замислим над историята на Етчър. Убеден съм, че е целяло да ускори заминаването ни, ала нещата са се развили още по-добре от очакваното, защото те заловиха, а аз реших да остана, за да ти помогна.

— И си пратил Ариста сама с Етчър.

— Сега тя пътува към Мерик или Гай. А може би и към двамата. Вероятно ще я задържат и ще искат от Олрик да предаде Медфорд. Което той няма да стори, естествено. Пикъринг няма да му позволи.

— Не мога да повярвам, че Олрик изобщо я е пратил. Идиот! Защо не е избрал представител, който не е член на династията. Защо точно нея?

— Не я е пратил — отвърна Ройс. — Съмнявам се, че някой в Медфорд си има представа къде е тя. Принцесата прави това на своя глава.

— Какво?

— Пристигна в „Розата и бодилът“ сама. Някога виждал ли си я да ходи където и да е без телохранител?

— Тогава защо я…

— Защото ми трябваше предлог да те замъкна тук, за да разбера дали Есрахаддон лъже.

— Значи вината е моя? — попита Ейдриън.

— Не, на всички ни: твоя, задето искаше да се оттегляш; моя, защото не ти казах истината; на Ариста, защото е меко казано неблагоразумна… Дори на баща ти, задето не ти е казал кой си.

Помълчаха.

— И какво ще правим сега? — най-сетне рече Ейдриън. — Първоначалният ти план вече е неприложим.

— И защо все аз трябва да измислям плановете, господин Не-съм-глупак?

— Защото по отношение на живота си аз трябва да избирам; ала когато става дума за измъкване от затвор, дори и жалък като този, ти си експертът.

Ройс въздъхна, оглеждайки стените.

— Впрочем — рече Ейдриън, — каква беше истинската причина да не ми кажеш?

— Моля?

— Преди малко спомена…

— А, да — крадецът продължи да изучава стените. Изглеждаше потънал в работата си. Тъкмо когато Ейдриън реши, че няма да получи отговор, партньорът му го опроверга. — Не исках да си тръгнеш.

Ейдриън едва не се изсмя, мислейки, че това е шега, сетне за малко да си прехапе езика. Трудно бе да мисли за Ройс като нещо различно от коравосърдечен. Тогава осъзна, че партньорът му никога не бе имал семейство, а приятели имаше съвсем малко. Бе отраснал кръгъл сирак по улиците на Ратибор, крадейки храна и дрехи, най-вероятно отнасяйки полагаемия се за това бой. Вероятно се бе присъединил към Диаманта не само от желание за печалба, но и като начин да стане част от общност. Само след няколко години го бяха предали. В този миг Ейдриън осъзна, че Ройс не гледа на него като на свой партньор, а като на част от семейството. Заедно с Гуен и Аркадиус, Ейдриън бе единственият му близък.

— Готов ли си? — попита крадецът.

— За какво?

— Обърни се. Заставаме гръб до гръб и сключваме ръце.

— Шегуваш се. Няма да опитваме това отново — измъчено каза Ейдриън. — С часове седях в студената вода. Ще се схвана.

— Знаеш ли друг път за нагоре? — попита Ройс и боецът поклати глава. Крадецът погледна нагоре. — Дори не е толкова високо, колкото последния път. Пък и е по-тясно, така че ще е по-лесно. Изправи се и се изпъни. Нищо ти няма.

— Ами ако пазачът горе чака с тояга?

— Искаш ли да излезеш или не?

Ейдриън пое дълбоко дъх.

— Още съм ти ядосан — рече, обръщайки се и сключвайки ръце с тези на Ройс.