Нифрон се въздига

— В негов интерес е да се погрижи за безопасността й. Няма да я предаде на империята. Вероятно ще я върне в Меленгар по море. Всъщност дори е по-добре, че не сме с нея. Ако Мерик наистина се навърта наоколо, със сигурност би бил по-заинтересуван от мен, отколкото от нея. Работата ни е приключена.

— Предполагам поне за това трябва да съм благодарен.

Ройс се изкикоти.

— Какво?

— Мислех си за Мерик. Няма си представа къде съм. Изчезването ми ще го влуди.

Ейдриън седна.

— Водата не е ли студена? — попита Ройс с недоволна физиономия.

Партньорът му кимна:

— А има и назъбени скали по дъното.

Ройс погледна към отвора, сетне стисна зъби и бавно се отпусна до Ейдриън.

— Да, наистина е много удобно.

Няколко минути помълчаха, слушайки как вятърът фучи. Понякога издаваше напевен звук. На неравномерни интервали водни капки падаха във водата с изненадващо гръмко цоп!-ване.

— Досещаш се, че вече се оттеглям.

— Предположих — Ройс се пресегна, извади камъче изпод себе си и го захвърли настрана.

— Мислех си да се върна тук. Може би Гримболд ще има нужда от помощ, или пък Армигил. Тя вече остарява и с радост ще се съгласи да има помощник. Бъчвите са тежки, не е лесно да се вари бира.

Лунната светлина разкри лицето на Ройс. То бе напрегнато.

— Зная, че не си особено доволен, но имам нужда от промяна. Не казвам, че ще остана тук вечно. Вероятно няма, но като начало… Смятам го за тренировка за мирен живот.

— Това ли искаш, мирен живот? Няма вече мечти за слава?

— Те са именно това, Ройс, мечти. Време е да го осъзная и да продължа.

Ройс въздъхна:

— Трябва да ти кажа нещо. Трябваше да ти го кажа преди много време, но… страхувах се да не направиш някоя глупост — той поспря. — Не, не е това. Всъщност ми трябваше време да разбера, че имаш правото да знаеш.

— Какво да зная?

Ройс се огледа:

— Изобщо не съм си представял, че ще бъде в подобно място, но трябва да призная, че конфискуването на оръжията ти може да е от полза.

Той извади писмото на Данбъри.

— Откъде го имаш?

— От Ариста.

— Защо не са ти го взели?

— Шегуваш ли се? Буквално трябваше да им припомня да ми вземат кинжала. Не са особено свикнали с крадците, още по-малко с такива, които се предават сами — Ройс му подаде бележката. — За какво си мислиш, когато четеш това?

— Че баща ми е умрял изпълнен с болка и съжаление. Повярвал е в думите на себичен петнадесетгодишен младок — че е бил страхливец и че си е пропилял живота. Не стига, че го изоставих, ами трябваше и да го опетня така, преди да си тръгна.

— Ейдриън, не смятам, че писмото има общо с напускането ти. Смятам, че се отнася за предците ти. Струва ми се, че баща ти се е опитвал да ти каже нещо за твоето минало.

— Откъде знаеш? Никога не си го срещал. Говориш безсмислици.

Ройс въздъхна.

— Миналата година в Авемпарта Есрахаддон използва магия, с която да открие наследника.

— Помня. Казвал си ми и преди.

— Но не всичко. Заклинанието намира не точно наследника, а вълшебните амулети, носени от него и закрилника му. Есрахаддон ги изработил, за да открие с магия носителите и да попречи на другите магьосници да ги намерят. Както ти казах, не разпознах лицето на наследника. Беше някакъв русоляв тип, когото не съм виждал преди.

— И какво му е важното на това?

— Не зная, поне не съм убеден. Винаги съм смятал, че Есра ни използва. Това е главната причина, поради която не ти казах. Исках да се убедя, че е истина, ето защо те помолих да дойдеш на тази мисия и те доведох тук.

Ройс поспря за миг, сетне попита:

— Откъде имаш амулета, който носиш под ризата си?

— Казах ти, татко…

Ейдриън замлъкна, взирайки се в Ройс. Ръката му несъзнателно се протегна към медальона.

— Наследника не разпознах… ала пазителя познах. Баща ти е имал тайна, Ейдриън, голяма тайна.

Ейдриън продължаваше да се взира в партньора си. Умът му се върна назад, към дните, в които баща му прекарваше приведен над наковалнята, изработвайки палешници и брани. Спомни си как Данбъри му изръмжаваше да почисти ковачницата.

— Не — рече Ейдриън. — Баща ми беше ковач.

— Колцина ковачи научават синовете си на древните тешлорски бойни умения, по-голямата част от които са изгубени от векове? Откъде си взел огромния меч, който винаги носиш на гърба си? И той ли е бил на баща ти?