Нифрон се въздига

Ройс спря, чувайки тропота на теглещ каруца пришпорен кон. Звукът спря точно пред вратата, тъй близо, че чуха как коларят поставя спирачката. Миг по-късно през вратата влетя Дънстън.

— Ейдриън е арестуван! — трескаво изрече той, сетне посочи към Ариста и Ройс. — Стюардът е наредил и вас да задържат.

— И тях? — Арбър бе шокирана. — Но защо?

— Управителят се е лъгал. Изглежда Лурет има повече влияние — промърмори Ройс. — Да тръгваме.

— Войниците на Негова светлост бяха почти след мен, като тръгвах по хълма. Тук ще са след минути.

— Конят ми е край реката — рече Етчър. — Може да носи двама.

Ройс бързо преценяваше рисковете.

— Отведи я ти тогава — каза на младия гилдичар. — Аз ще видя какво мога да направя да помогна на Ейдриън. Ако имам късмет, ще ви настигнем. Ако не, няма да има значение.

Той погледна към Ариста.

— От това, което чувам за твоя човек, той ще се погрижи за безопасността ти.

— Не се притеснявай за мен — принцесата се втурна към вратата, понесла торбите си. — Ще се оправя. Погрижи се за Ейдриън.

Поемайки една от чантите и ръката на принцесата, Етчър я издърпа в нощта и двамата изчезваха между постройките.

Ройс се покатери върху покрива на къщата. Сви се в сянката на комина и се заослушва. Видя около половин дузина мъже с факли бързо да се движат по главната улица, идващи откъм имението. Първо спряха в конюшнята, сетне отидоха при пекаря.

— Къде са странниците, които са били със сина на стария ковач? — поиска да узнае гръмък глас, който Ройс не бе чувал преди.

Крадецът чу трясък, последван от изпищяването на Арбър и звука на потрошена мебел.

— Конете им все още са тук. Видяхме те да бързаш насам, за да ги предупредиш. Къде са?

— Оставете го! — изпищя Арбър. — Избягаха, като чуха, че идвате. Не знаем къде. Нищо не ни казаха.

— Ако лъжете, ще бъдете обесени, ясно ли ви е това?

Настъпи кратка тишина.

— Разпръснете се по двойки. Вие двамата поемете моста. Ти и ти претърсете полетата. Вие пък започнете да претърсвате врата по врата. До второ нареждане на всички обитатели на Хинтиндар се забранява да напускат домовете си. Арестувайте всеки, излязъл навън. Мърдайте!

Мъжете, удобно откроявани от факлите, се пръснаха из селото. Ройс ги гледаше как се щурат. Хвърли поглед към мрачните поля. Етчър щеше без проблеми да се измъкне от пешите търсачи. Щом стигнеше до коня си, двамата с принцесата щяха да са изчезнали. Бе свършил работа, Ариста беше на път. Сега му оставаше да се тревожи единствено за Ейдриън.

* * *

Затворът в имението бе по-скоро стар кладенец. Принуден да се спусне по едно въже, Ейдриън остана пленен на дъното. Зачака мълчаливо, вдигнал глава към звездите. Изгряващата луна хвърляше бледо сияние върху част от стената. Пълзене на лунното петно отчиташе бавното движение на нощта.

Студена вода се просмукваше между стените и се отцеждаше в локвица на дъното. Когато краката му се умориха, Ейдриън бе принуден да седне в нея. Скритите под водата остроръби камънаци допринесоха за лошото му настроение. Не след дълго студът го принуди да се изправи отново.

Лунната светлина бе изминала повече от половината път, когато Ейдриън чу гласове над главата си. Появиха се тъмни силуети, желязната решетка с изскърцване бе преместена. Спуснаха въже. Ейдриън реши, че са размислили и понечи да се хване, когато видя, че по него слиза друга фигура.

— Айде вътре — нареди някой на повърхността и се изсмя. Гласът му отекна. — Тука държим плъхаците!

Фигурата беше ловка и слезе бързо.

— Ройс? — запита Ейдриън. — Хва… хванали са теб?

Въжето бе дръпнато и решетката отново застана на пост.

— В общи линии — отвърна партньорът му, оглеждайки се. — Няма особени удобства.

— Не мога да повярвам, че са те заловили.

— Не беше лесно. Не са особено умни — Ройс протегна ръка и прокара пръсти по блестящите стени — Това пресъхнал кладенец ли е?

— На Хинтиндар голям затвор не му е нужен — Ейдриън тръсна глава. — Значи си се оставил да те заловят?

— Коварно, не смяташ ли?

— О, брилянтно.

— Сметнах, че това е най-лесният начин да те открия — Ройс изджапа във водата и се намръщи. — А твоето оправдание какво е? Да не са дошли с две дузини тежковъоръжени воини?

— Бях заспал.

Ройс го изгледа скептично.

— Да кажем, че бях в позиция, която изискваше от мен да убивам хора, а аз избрах да не го правя. Това е моят дом, не искам да ме знаят като убиец.

— Значи все пак е хубаво, че не прерязах нечие гърло. По-умен съм, отколкото смятах.

— Оценявам гениалността на плана ти — Ейдриън вдигна глава. — И как ще се измъкнем?

— Все някога Лурет ще ни извлече и ще ни прати да служим във войската, както се закани. Ще прекараме няколко дни с императорската армия, ще узнаем, каквото можем и ще се измъкнем. Наученото ще докладваме на Олрик за бонус.

— Ами Ариста?

— Тя е на път да се срещне с Гаунт. Етчър пристигна привечер и я пратих с него. Тя най-вероятно ще остане с Дигън, пращайки новини в Меленгар.

— А ако Гаунт откаже?