Нифрон се въздига

— Аз съм синът на свободен човек, а не на вилан — обяви Ейдриън. — Ти кой си?

Ездачът го изгледа презрително:

— Аз съм имперският представител в това село. Ще е добре да внимаваш за тона на гласа си, свободните лесно могат да загубят тази си привилегия.

— Отново поднасям извинения — рече Ейдриън. — Тук съм просто да отдам почит на гроба на татко. Той почина в мое отсъствие.

Очите на представителя се плъзнаха по Ройс и Ариста, сетне отново се върнаха на Ейдриън.

— Три меча? — обърна се към другия конник. — В тези времена подобни хора трябва да се сражават за императрицата. Най-вероятно е дезертьор. Арестувай го, Сиуард, а спътниците му отведи на разпит. Ако не е извършил престъпления, ще бъде включен в армията.

Управителят го изгледа с отегчение.

— Не приемам заповеди от теб, Лурет. Много често взе да забравяш този факт. Убеден съм, че той ще говори с Негова светлост в мига, в който последният се завърне от службата си към империята. Междувременно ще администрирам това село, защитавайки интересите на господаря — не твоите.

Лурет възмутено се изпъна:

— В качеството си на имперски представител, трябва да бъда назоваван превъзходителство. И трябва да разбереш, че моята власт е предоставена директно от императрицата.

— Ако ще и от самия Марибор да идва. Докато Негова светлост — или стюардът — не ми заповядат другояче, трябва само да те търпя. Не и да приемам заповеди от теб.

— Ще видим тази работа — представителят обърна коня си и препусна към имението, вдигайки облаци прах.

Която управителят с раздразнение изчака да се слегне.

— Не се притеснявайте — каза им той. — Стюардът няма да се вслуша в думите му. Данбъри Блекуотър беше добър човек. Ако приличаш на него, ще откриеш приятел в мое лице. Ако ли не, то по-добре престоят ти тук да не е особено продължителен. Не се забърквай в неприятности. Не пречи на работата на виланите и се пази от Лурет.

— Благодаря, сър — рече Ейдриън.

Управителят се огледа раздразнено:

— Армигил, къде отиде надзирателят?

— Май на източното поле, сър. Там работят над каналите.

Управителят въздъхна.

— Трябва да осигури повече хора за прибирането на сеното. Скоро ще завали дъжд.

— Ще му кажа, ако го видя, сър.

— Благодаря ти, Армигил.

— Сър? — тя наля една халба и му я подаде. — Така и така сте тука?

Той отпи една глътка, изля остатъка и й върна чашата.

— Малко е слабо. Продавай го по два медни тенента халбата.

— Но… сър! Добър вкус има. Поне да са три.

Той въздъхна:

— Защо трябва да си все така упорита? Добре, три, обаче халбите да са препълнени. И чуя ли само едно оплакване, глобявам те сребърник и те изправям пред стюарда.

— Благодаря, сър — рече тя с усмивка.

— Лек ден на всички ви — управителят кимна и се отправи на изток.

Дънстън го проследи с поглед и се закикоти:

— Хубаво посрещане досега: удар по устата и заплаха от арест.

— Всъщност с изключение на факта, че всичко ми изглежда много по-дребно, нещата не са се променили особено — отбеляза Ейдриън. — Просто някои нови лица, нови постройки… и представителят, разбира се.

— Той е тук само от седмица — обясни Дънстън. — Убеден съм, че управителят и стюардът ще са изключително доволни при тръгването му. Той обхожда редица села в местността; започна да се появява, откакто Новата империя анексира Ренидд. Никой не го харесва — по очевидни причини. Още не се е срещнал лично с лорд Балдуин. Повечето от нас смятат, че лордът нарочно избягва да е тук при посещенията на представителя. Така че оплакванията на Лурет стават все повече и повече — и съответно стюардът си записва все повече неща.

— Значи си тук да посетиш гроба на баща си? Помислих, че се връщаш.

— Съжалявам, Дън, само минаваме.

— В такъв случай е добре да се възползваме. Армигил, какво ще кажеш да дотъркаляш една бъчонка в кухнята ми и да пием за здравето на Ади, и в памет на Данбъри?

— Тя не струва. Ама май имам една бъчвичка, дето ще се скапе, ако не се отърва от нея.

— Ей, Хоби! — провикна се през улицата Дънстън. — Можеш ли намери място за тия коне?

Дънстън и Ейдриън помогнаха на Армигил да дотъркаля до пекарната една бъчва. През това време Ройс и Ариста отведоха животните до конюшните им. Момчето разчисти три отделения, сетне отърча да донесе вода.

— Смяташ ли, че имперският представител ще създаде проблеми? — попита Ариста, след като Хоби излезе.

— Не зная — отвърна крадецът, развързвайки раницата си от седлото. — Надявам се, че няма да останем достатъчно дълго, за да разберем.

— Колко ще стоим тук?

— Космос ще действа бързо. Една-две нощи най-много.

Нарами чантата си и отиде при коня на Ейдриън.

— Решихте ли какво ще кажете на Гаунт, когато се срещнете с него? Чувам, че мразел благородниците, така че на ваше място не бих го накарал да ми целуне пръстена или нещо от сорта.

Тя свали багажа си от Мистика, сетне пошава с пръсти.

— Всъщност смятам да го помоля да отвлече брат ми. С вас свърши работа — тя се усмихна. — Щом съумях да спечеля доверието на Ройс Мелбърн, каква трудност би представлявал Дигън Гаунт?