Нифрон се въздига

Той спря объркано, сетне рече:

— Онзи трик беше много добър.

Ариста знаеше, че той спомена за кихането само за да заглади нещата, ала не можа да се сдържи да не изпита гордост, че най-сетне и тя бе допринесла с нещо.

— Това беше първото ми практическо приложение на ръчната магия.

— Наистина не бях сигурен дали ще го направите — каза боецът.

— Кой би си помислил, че от подобна глупост ще има полза?

— Попътувайте достатъчно с нас и ще видите, че за всичко ще намерим приложение — Ейдриън протегна ръка. — Сирене? Много го бива.

Тя прие предложеното и му се усмихна, ала бе разочарована, когато той не видя жеста. Очите му се бяха насочили към брега. Усмивката й се стопи. Тя започна засрамено да яде.

Уоли продължи да гребе равномерно. Преминаваха завой подир завой, заобикаляйки ту паднало дърво, ту песъчлив участък. Ариста трябваше да поработи близо час с четката си, за да среши коси. С помощта на парчето кожа спретна сносна опашка. Най-сетне наближиха песъчлив бряг, по който имаше следи от предишни спирания.

— Спри тук — нареди Етчър. Лодкарят сръчно насочи лодката към брега, под сянката на огромна върба. Етчър скочи и я привърза.

— Тук слизаме. Да свалим багажа.

— Не още — рече Ройс. — Не искаш ли първо да погледнеш крилата на мелницата?

— О, да — гилдичарят кимна засрамено-раздразнен. — Чакайте тук.

И той затича по тревистия хълм.

— Крилата? — попита Ейдриън.

— Отвъд хълма е ветрената мелница на Етън Финлин — обясни им Ройс. — Той е Диамант. Мелницата му се използва за складиране на контрабанда, а също така служи и за сигнализация. Ако крилата се въртят, значи всичко е наред. Ако са свити, значи има проблеми. Позицията им също има код. Вертикални като мачта — има нужда от помощ. Наклонени — стойте настрана. Има и други сигнали, ала вероятно са ги променили вече.

— Чисто е — уведоми ги Етчър, спускайки се по нанадолншцето.

Нарамиха вързопи, сбогуваха се с Уоли и се заизкачваха.

Мелницата на Финлин се издигаше високо на един тревист хълм. Крилете се въртяха и в момента бяха насочени да улавят духащия откъм североизток вятър. Огромните платнища се движеха бавно, проскърцвайки. Около мелницата имаше редица по-малки сгради, складове и коли. Бе тихо, нямаше клиенти.

Откриха конете си — заедно с още един за Етчър — и багажа в една плевня. Финлин надникна за малко и помаха. Махнаха му в отговор; Ройс и Етчър размениха няколко думи, докато Ейдриън оседлаваше конете и натоварваше припасите. Ариста сама се зае да оседлава кобилата си, с което си спечели усмивка от Ейдриън.

— Често ли оседлавате сама? — попита я той, докато тя пристягаше ремъка под корема на коня. Металният пръстен на другия край се люлееше, правейки от улавянето му истинско предизвикателство.

— Аз съм принцеса, не инвалид.

Най-накрая успя да прекара ремъка през пръстена, връзвайки със същия възел, който бе използвала и за косата си.

— Позволявате ли да направя една малка препоръка?

Тя вдигна поглед:

— Разбира се.

— Вържете го по-здраво и използвайте плосък възел.

— Това са две препоръки. Благодаря ти, но и така е добре.

Той протегна ръка и дръпна седлото. То се хлъзна с лекота и увисна между краката на коня.

— Но… стегнато беше.

— Убеден съм, че е било — рече Ейдриън, докато обръщаше седлото и развързваше възела. — Хората си мислят, че конете са глупави животни. Ала тази кобила току-що надхитри принцесата на Меленгар.

Той свали седлото, сгъна одеялото и отново го положи на гърба.

— Конете обичат да носят седло, колкото и вие корсет. Колкото по-хлабаво, толкова по-добре, смятат те. Нямат нищо против ездачът да се строполи.

Ейдриън прекара ремъка през халката и стисна здраво.

— В момента тя е поела дъх и чака да вържа седлото. Когато издиша, то ще бъде хлабаво. Ала аз зная това; също така зная, че не може вечно да сдържа дъха си.

Той зачака и в мига, в който кобилата издиша, дръпна ремъка, спечелвайки си цели четири инча.

— Видяхте ли?

Тя гледаше как той прокарва ремъка, сетне връзва плосък възел, удобно разположен отстрани.

— Добре, признавам — рече тя. — Досега не бях оседлавала кон.

— И се справихте великолепно — подигра се той.

— Съзнаваш, че мога да те затворя до живот, нали?

Ройс и Етчър влязоха в плевнята. Последният грабна коня си и излезе безмълвно.

— Дружелюбни са тези Диаманти — забеляза Ейдриън.

— Космос изглеждаше гостоприемен — изтъкна Ариста.

— Да, но точно така би говорил паякът на влетялата в паяжината му муха, докато я омотава.

— Интересна метафора — кимна принцесата. — Ейдриън, мислил ли си да се занимаваш с политика?

Запитаният се взря в Ройс:

— Никога не сме включвали това сред възможните варианти.

— Не виждам с какво се отличава от актьорството.

— Никога не харесва идеите ми — оплака се на принцесата Ейдриън, сетне отново се обърна към партньора си. — Сега накъде?

— Хинтиндар.

— Хинтиндар? Шегуваш ли се?

— Далеч от пътя е и е добро място да изчезне човек за малко. Проблем ли има?

Ейдриън присви очи:

— Дяволски добре знаеш, че има проблем.

— Какво не е наред?

— Родом съм от Хинтиндар.

— Вече казах на Етчър къде ще го чакаме — обяви Ройс. — Късно е вече.