Нифрон се въздига

Като мияч на чинии, Амилия нямаше какво да помага повече и се върна към работата си. Едит разговаряше възбудено в ъгъла близо до купчината дъбови бъчонки с наливача и виночерпеца. Всички слуги оправяха униформи и прокарваха пръсти през косите си. Нипър все още метеше, когато дамата се завърна. Още веднъж всички застинаха и гледаха как тя води младо момиче за китката.

— Седни — нареди лейди Констанс отсечено.

Всички гледаха отвъд двете жени, опитвайки се да зърнат божествената царица.

Двама прилежно бронирани пазачи се появиха и заеха позиции от двете страни на масата. Но никой друг не се появи.

Къде е императрицата?

— Модина, казах да седнеш — повтори лейди Констанс.

Амилия бе шокирана.

Модина? Това безпризорно хлапенце е императрицата?

Момичето не показа да е чуло дамата и стоеше отпуснато с безизразно лице. Беше много млада, крехка и деликатна. Някога може и да е била красива, но сега представляваше отблъскваща гледка. Лицето й беше бяло като кост, кожата тънка и опъната, разкриваща с подробности контурите на черепа. Занемарената руса коса падаше пред лицето. Носеше само тънка бяла риза, която допринасяше за призрачния вид.

Лейди Констанс въздъхна и принудително настани момичето на един от столовете на пекарската маса. Момичето се остави да я движат като кукла. Не каза нищо, а очите й се взираха безизразно.

— Постави салфетка в скута си така — лейди Констанс внимателно разгъна и положи ленената кърпа с ловки движения.

Тя зачака, гледайки императрицата, която от своя страна стоеше без признаци на съзнание.

— Като императрица, никога няма да си сипваш сама — продължи дамата. — Ще изчакаш слугите да напълнят чинията ти — тя се огледа с раздразнение в погледа, докато последният не попадна върху Амилия.

— Ти, ела тук — заповяда. — Сервирай на Нейно Високопреосвещенство.

Амилия пусна четката в умивалника и като обърса ръце в дрехата си, се втурна напред. Нямаше опит в сервирането, но не каза нищо. Вместо това се опита да си припомни как бе гледала Лийф да реже месо. Вземайки щипците и ножа, започна да имитира движенията му. Лийф го правеше да изглежда елементарно, но пръстите на Амилия я предадоха и тя съумя да насипе в чинията само няколко къса агнешко.

— Хляб — лейди Констанс изрече думата като изплющяване на бич и Амилия едва не се поряза, докато се бореше с дългия самун.

— Сега яж.

За секунда Амилия помисли, че това е поредна предназначена за нея заповед и се пресегна. Усети се и застана неподвижна, неуверена дали е свободна да се върне към чиниите си.

— Казах да ядеш — секретарката пронизваше момичето с поглед. То продължаваше да се взира в стената.

— Яж, мътните да те вземат! — изрева лейди Констанс, при което всички в кухнята подскочиха, включително Едит Мон и Ибис Тинли.

Тя стовари юмрука си върху масата, при което чашите се събориха, а ножовете тропнаха в чиниите със звън.

— Яж!

Лейди Констанс повтори думите си и зашлеви момичето през лицето.

Черепът се олюля от удара и спря по инерция. Момичето не потрепна. Продължаваше да се взира безучастно в нова стена — заради променилия стойката на главата й шамар.

Вбесена, имперската секретарка се надигна, събаряйки стола си. Взе едно от парчетата месо и се опита насила да го вкара в устата на момичето.

— Какво става тук?

Лейди Констанс замръзна при звука на този глас. Стар белокос човек пристъпи в миялната. Елегантната му пурпурна роба, съчетана с изящно черно наметало, определено не принадлежаха на горещата, хаотична кухня. Амилия моментално разпозна регент Салдур.

— Какво в името на… — започна Салдур, докато се приближаваше до масата. Погледна момичето, сетне персонала и накрая спря поглед на лейди Констанс, която бе изпуснала месото.

— Какво си си мислила… да я доведеш тук?

— Аз… аз си помислих, че ако…

Салдур вдигна ръка, с което прекрати думите й, сетне бавно я сви в юмрук. Стисна зъби и си пое рязко дъх през заострения си нос. Още веднъж спря поглед върху момичето.

— Погледни я. Трябваше да я обучиш и възпиташ. Тя изглежда по-зле от когато и да било!

— Аз… опитах, но…

— Млъкни! — изстреля регентът, все още стиснал пестник. Никой в кухнята не помръдваше. Единствените звуци бяха предоставени от пропукването на огъня и бульонно бълбукане.

— Ако това е резултатът на професионалиста, да бяхме наели лаик. Той със сигурност не би се справил по-зле — регентът посочи към Амилия. — Ти! Поздравления, вече си имперска секретарка на императрицата.

Насочвайки вниманието си обратно към лейди Констанс, каза:

— Що се отнася до теб, полезността ти се изчерпа. Отведете я, пазачи.

Амилия видя дамата да се потриса. Безупречната й стойка се изпари, тя се сви и отстъпи назад, едва не падайки върху преобърнатия стол.

— Не! Моля ви, не! — изпищя, докато един от пазачите я сграбчваше за ръката и я повеждаше към задната врата.

Друг пазач хвана свободната й ръка. Тя се замята като обезумяла и сипеше молби, докато я извличаха.