Нифрон се въздига

Без да е убедена какво да прави след това, Амилия с капеща четка в ръка стоеше мирно и наблюдаваше дамата. Когато благородницата я свари да се взира, Амилия бързо сведе поглед, където движение привлече погледа й. Малко сиво мишле застина под пекарската маса, опитвайки се да се скрие в сенките.

Възползвайки се от възможността, то задигна късче хляб и потъна през малка цепнатина.

— Какво мизерно същество — чу дамата да казва. Амилия си помисли, че тя говори за мишката, докато не чу и додаденото: — Правиш локва от мръсотия на пода. Махай се.

Преди да се върне на своя умивалник, Амилия направи жалък опит за реверанс. Жената избълва поредица заповеди, всяка от които изречена с перфектна дикция. Велла, Кора и дори Едит започнаха да приготвят масата, като че ли е за кралски банкет.

Велла разпъна бяла покривка, а Едит започна да поставя сребърни прибори, само за да бъде изгонена от жената, която внимателно ги подреди сама. Скоро масата бе елегантно сложена за двама, приютила многобройни бокали и ленени салфетки.

Амилия не можеше да си представи кой би вечерял тук. Никой не би наредил маса за прислугата, а защо благородник ще се храни в кухнята?

— Каква е цялата тази врява? — Амилия чу познатия дълбок глас на Ибис Тинли. Старият корабен готвач бе едър мъж с широки гърди, светлосини очи и тънка брада, следваща линиите на брадичката му. Бе се срещал с фермерите тази сутрин, но все още носеше неизменната си престилка. Омазаната с мазнина одежда бе неговата униформа, маркираща ранга му. Влетя в кухнята като мечка, открила бъркотия в бърлогата си. Когато видя дамата, спря.

— Аз съм лейди Констанс — уведоми го аристократката. — Скоро ще доведа императрица Модина тук. Ако ти си готвачът, то приготви храна — дамата поспря за миг, за да огледа критично масата. Промени позицията на някои елементи, сетне се фръцна и излезе.

— Лийф, срежи печеното агне — извика Ибис. — Кора, донеси сирене. Велла, донеси хляб. Нипър, подреди дървата!

— Императрицата! — възкликна Кора, докато тичаше към килера.

— Какво прави тя тук? — запита Лийф. В гласа му се долавяше гняв, като че недолюбван, незначителен роднина се канеше да се отбие, а той самият бе господарят на имението.

Амилия бе чувала за императрицата, но никога не я беше виждала — дори не и отдалеч. Малцина бяха. Тя бе коронована на затворена церемония преди повече от половин година по време на Зимния фестивал и пристигането й в Акуеста бе променило всичко.

Крал Етелред вече не носеше короната си и към него се обръщаха с „Регенте“, вместо с „Ваше Величество“. Все още управляваше замъка, само дето вече се наричаше имперски дворец. Всички промени идваха от оня другия, регент Салдур. Родом от Меленгар, бившият епископ бе променил местожителството си и бе наредил строители да работят денонощно над новата тронна зала. Салдур също бе обявил и нови правила за прислугата.

Персоналът в двореца вече не можеше да напуска границите му без някой от новите пазачи за придружител. Всички изпращани писма биваха преглеждани. Последната заповед не представляваше проблем, тъй като единици можеха да четат и пишат. Но затрудненото излизане извън двореца отегчаваше всички.

Мнозина със семейства в града или близките ферми напуснаха, защото вече не можеха да се връщат вкъщи вечер.

Тези, които останаха в замъка, никога повече не чуха нищо за тях.

Регент Салдур успешно бе изолирал двореца от външния свят, но вътре се вихреха слухове и клюки. Из закътаните коридори се носеха мненията, че да обръщаш внимание на случващото се е също толкова нездравословно, колкото и да се опиташ да се измъкнеш.

Фактът, че никой не бе виждал императрицата, породи цял паралелен куп спекулации. Всеки знаеше, че тя бе наследник на легендарния император Новрон и съответно дете на бог Марибор. Това бе неоспоримо доказано, когато единствено тя бе съумяла да убие звяра, сразил дузини от най-добрите рицари на Елан. Простият й произход — фермерка от малко селце — потвърждаваше, че в очите на Марибор всички са равни. Слуховете заключиха, че тя се е издигнала до състоянието на духовно същество и само регентите и личната й секретарка се докосваха до божественото присъствие.

Това трябва да бъде онази аристократка, помисли си Амилия. Дамата с вкисналото лице и перфектното произношение беше имперската секретарка.

Скоро бяха подредили по масата най-хубавата храна, която можеха да приготвят за толкова кратко време. Кноб, пекарят и Лийф, касапинът, спореха чии блага да бъдат на централно място.

— Кора — каза Ибис, — сложи красивия си чийзкейк в средата.

Това докара усмивка и изчервяване на отговарящата за млечните продукти прислужница — и свъсени погледи от страна на Лийф и Кноб.