Нифрон се въздига

Похапвайки от закуската на Паркър, Ейдриън съобщи на Есрахаддон допълнителни подробности за бунта и намеренията му да нападнат Дърмонт. Тъкмо бе приключил, когато на вратата се почука. Влязоха петима офицери и разтревоженият на вид сержант, носещ мечовете на Ейдриън.

Есрахаддон се обърна към тях:

— Както Паркър несъмнено ви е уведомил, това е маршал лорд Блекуотър, вашият нов командир. Следвайте заповедите му, както бихте следвали тези на Гаунт. Смятам, че в негово лице ще откриете достоен заместник.

Те кимнаха и застанаха мирно.

Ейдриън се изправи, заобиколи масата и обяви:

— Ще нападнем имперските позиции незабавно.

— Сега? — удивено рече един.

— Ще ми се да имахме повече време, но доскоро ръцете ми бяха вързани. Ще съсредоточим атаката си директно през разкаляното поле, където имперковците няма да могат да се възползват от тежката си кавалерия, а стрелците им няма да могат да виждат заради дъжда. Лековъоръжената ни пехота трябва да се движи бързо, за да ги надвием. Ще се спуснем върху им тичешком.

— Но те… — обади се грубоват военен с мустаци и бакенбарди, сетне спря.

— Те какво? — попита Ейдриън.

— Просто размишлявах. Щом ни видят да приближаваме, няма ли да се оттеглят в града?

— Как се казваш?

Мъжът изглеждаше притеснен, ала не отстъпи:

— Ренкуист, сър.

— Съвсем прав си, Ренкуист. Точно това ще опитат да направят. Но няма да успеят. По това време съюзниците ни вече ще са завладели града.

— Съюзници?

— Нямам време за обяснения. Не раздигайте лагера и не използвайте барабани или рогове за свикване на силите ни. С малко късмет, ще ги сварим неподготвени. Вече трябва да са убедени, че нямаме никакво намерение да ги нападаме. Ренкуист, колко според теб ще е необходимо на хората да се подготвят?

— Два часа — отвърна онзи по-уверено.

— Приготви ги за един. Всеки от вас да приготви хората си на източния склон, далеч от погледа им. Стройте три пехотни полка, командирите в средния, левия и десния фланг. Леката кавалерия да се отправи на юг и да ги нападне встрани при тръбата. Един кавалерийски контингент — най-малкият — ще бъде под мое командване и ще остане в резерва на север, близо до града. При синьото знаме започнете да прекосявате тихо полето, при зелено дайте сигнал и нападайте. Тръгваме след един час. Свободно!

Капитаните отдадоха чест и изтичаха обратно в дъжда. Сержантът подаде оръжията на Ейдриън и понечи да се измъкне.

— Чакай — спря го боецът. — Как се казваш?

Сержантът се извъртя рязко:

— Просто изпълнявах заповеди, когато ви оковах. Не знаех…

— Току-що бе повишен в генерал-адютант — уведоми го Ейдриън. — Как ти е името?

Бившият сержант примигна.

— Бентли… сър.

— Бентли, от този миг ще се навърташ край мен и ще се грижиш всички мои заповеди да бъдат изпълнявани, разбрано? Трябват ми бързи ездачи, които да служат за вестоносци — трима ще бъдат достатъчни — и сигнални флагове, син и зелен, колкото се може по-големи. Закачете ги на дълги пръти и се погрижете всички капитани да имат еднакви. Също така ще ми трябва кон.

— Нека са два — рече магьосникът.

— Нека са три — додаде Ейдриън. — И на теб ще ти трябва кон, Бентли.

Войникът отвори уста, затвори я, кимна и излезе.

— Един час — промърмори Ейдриън, докато си окачваше оръжията.

— Не смяташ, че Ариста може да устои толкова дълго?

— Трябваше да поема командването над войската вчера. Само ако имах повече време… бих… надявам се да не е прекалено късно.

— Ако някой може да спаси Ратибор, то това си ти — рече му чародеят.

— Знам всичко за наследника — отвърна Ейдриън.

— Имах усещането, че Ройс ще ти каже.

Ейдриън взе дългия меч и промуши глава през ремъка. Протегна ръка назад и опипа ножницата.

— Помня това оръжие — магьосникът посочи упоменатото. — Това е мечът на Джериш.

Той се намръщи, сетне добави:

— Какво си сторил с него?

— Какво имаш предвид?

— Джериш го обожаваше. Имаше си специална кърпа в ръкавицата, с която го почистваше — нещо като обсесия. Острието беше като огледало.

— Видяло е деветстотин години служба — каза му Ейдриън.

— Изобщо не приличаш на Джериш — рече Есрахаддон и поспря, забелязал изражението му. — Какво има?

— Наследникът е мъртъв — знаеш това, нали? Умрял е тук в Ратибор преди четиридесет години.

Есрахаддон се усмихна:

— И все пак държиш меча като него. Трябва да е заради тренировките. Удивително е колко ви характеризира това. Никога не съм…

— Не ме ли чу? На кръвната линия е бил сложен край. Серетите са ги открили. Убили са наследника — името му е било Нарон, впрочем — жена му и детето му също. Баща ми е бил единственият оцелял. Съжалявам.

— Моят наставник, старият Йолрик, често настояваше, че светът има начин да се самоподдържа в баланс. Това беше негова идея-фикс. Смятах го за луд, ала след като поживееш деветстотин години, започваш да гледаш на нещата по различен начин. Откриваш сходства, за които не се и подозирал. Наследникът не е мъртъв, Ейдриън, само скрит.

— Зная, че би искал да мислиш така, ала баща ми се е провалил — и наследникът е загинал. Говорих с член на Теорема Трапеза Пи, който е бил там.

Есрахаддон поклати глава.