Нифрон се въздига

— С очите си видях наследника; познах кръвта на Неврик. Хиляда години не могат да скрият подобно потекло. За да бъда напълно сигурен, проведох тест, който не може да бъде подправен. О, да, наследникът е жив.

— Тогава кой е той? В крайна сметка, аз съм пазителят му. Или поне би трябвало да бъда. Трябва да го защитавам.

— За момента анонимността е много по-добра закрила от мечовете. Не мога да ти разкрия самоличността на наследника. Сторя ли го, ти ще се втурнеш към него и ще привлечеш онези, които наблюдават.

Магьосникът въздъхна.

— Довери ми се, зная какво е да бъдеш наблюдаван. В Гутария записваха всяка моя произнесена дума. Дори и сега, в този миг, всяко мое слово бива чуто.

— Звучиш като Ройс — Ейдриън се огледа. — Сами сме, заобиколени от армия националисти. Нима смяташ, че Салдур или Етелред имат шпиони, прилепили ухо към фермата?

— Салдур? Етелред? — Есрахаддон се изкикоти. — Регентите изобщо не ме притесняват. Те са просто пешки. Ала не си ли се чудил как гиларабринът е избягал от Авемпарта? Мислиш ли, че е по силите на Салдур или Етелред да сторят нещо подобно? Противникът ми е много по-опасен; убеден съм, че той прекарва много време в слушане на думите ми, без значение къде съм. Аз не разполагам с протекцията на твоя амулет.

— Амулетът? — Ейдриън докосна ризата си, чувствайки контурите на металното кръгче. — Ройс казва, че не позволявало на магьосници като теб да открият носителя.

Чародеят кимна.

— Предотвратяването на ясновидски дирения е едно от предназначенията. Тези амулети предпазват носителите от всички аспекти на Изкуството и носят щастие. Хвърли монетка, докато носиш това, и има голяма вероятност тя да падне в твоя полза. Бил си в много битки и опасни ситуации с Ройс. Не си ли имал чести поводи да се смяташ за късметлия? Това бижу е изключително могъщо. Нужното за изработката му Изкуство далеч надхвърляше всичко, което някога бях виждал.

— Мислех, че е твоя изработка.

— Да, но имах помощ. Сам никога не бих могъл да ги изработя. Йолрик ми показа плетката. Той беше най-великият сред нас. Едва разбрах напътствията му и не бях сигурен дали съм направил заклинанието успешно, ала явно съм се справил.

— И все пак ти си единственият в света, който може да прави магии, не е ли така? Значи няма шанс някой да слуша чрез магия.

— Ами дъждът? Не се очаква да спре? Изглежда не съм единственият.

— Страх те е от Ариста?

— Не, само отбелязвам. Не съм единственият магьосник в света и вече бях твърде лекомислен. В бързината си поех рискове, които може би не трябваше, привличайки прекалено много внимание, неволно помагайки на враговете си. При наличието на толкова малко останало време — месеци — би било глупаво да поемам още рискове. Страхувам се, че личността на наследника може и да е разкрита, ала има вероятност да греша. Вкопчил съм се в тази надежда. Съжалявам, Ейдриън, все още не мога да ти кажа, но и това ще стане, повярвай.

— Нищо лично, обаче не изглеждаш особено достоен за доверие.

Магьосникът се усмихна:

— Може би в крайна сметка си от потеклото на Джериш. Много скоро ще се нуждая от помощта на Ририя за изключително опасна мисия.

— Ририя вече не съществува. Оттеглих се.

Чародеят кимна.

— Въпреки това ще имам нужда и от двама ви. Тъй като касае наследника, предполагам ще направиш изключение.

— Дори нямам представа къде ще бъда.

— Не се притеснявай, когато дойде моментът, ще ви намеря. Но сега имаме малък проблем в лицето на лорд Дърмонт, който трябва да бъде разрешен.

На вратата се почука.

— Конете са готови, сър — рече новият генерал-адютант.

Излизайки, Ейдриън зърна към него да се приближава Гил, понесъл кесията му.

— Добро утро, Гил — рече боецът, вземайки си парите.

— Добро утро, сър — каза онзи, правейки невероятно усилие, за да се усмихне. — Всички са вътре, сър.

— В момента съм малко зает, Гил, но съм сигурен, че по-късно ще се видим.

— Да, сър.

Ейдриън яхна кафяво-белия скопен кон, чиито юзди Бентли държеше. Есрахаддон се покатери на по-дребната черна кобила, обвивайки чукани около рога на седлото. Сетне обви около тях юздите.

— Странно е. Все забравям, че нямаш ръце — отбеляза Ейдриън.

— Аз не — студено отвърна магьосникът.