Некромантът

Сопнат, Джош го улови с дясната си ръка и се наведе да го разгледа на светлината от телевизора. Това беше малък каменен кръг, горе-долу колкото дланта му, гладко полиран, и върху него имаше следи от златна и бронзова боя. По средата бе изобразено лице с опулени очи и зейнала уста, оградено с концентрични кръгове. Във всеки от тях бяха вдълбани безброй четвъртити символи. Джош се намръщи. Беше виждал нещо подобно и преди.

— Това е ацтекски календар — рече той накрая. — Майка ми има същия в кабинета си.

— Нарича се слънчев камък — каза тихо Прометей.

Джош заобръща гладкия каменен диск в ръце. Той беше топъл.

— Знам, че сестра ти е била обучена на Огнена магия от Сен Жермен.

Джош се размърда неловко.

— Никола ми каза да не споменавам името му пред теб.

Древния махна с огромната си ръка.

— Сен Жермен е негодник, лъжец и крадец, но аз му простих. Той дълго време беше мой ученик; после обаче стана мързелив или пък алчен. Открадна от мен тайната на огъня — Древния сви рамене, — само че ми беше трудно да му се сърдя дълго, защото аз самият някога откраднах огъня. Някой — не аз — е научил Сен Жермен как да използва Огнената магия, но те не знаят всичките ми тайни. Ще те науча на повече неща, отколкото сестра ти някога ще знае за нея. Погледни слънчевия камък.

Джош сведе поглед към дланта си и затаи дъх. Дискът бе започнал да пулсира с приглушена златна светлина и за миг му се стори, че очите на изсеченото лице премигнаха и езикът му се стрелна навън.

— Заклех се никога повече да не обучавам човек на Огнена магия, но някои обети трябва да бъдат нарушени.

Струйки жълт дим потекоха от камъка и стаята се изпълни с мирис на портокали.

— Ти си слънцето, Джош; огънят е естествената ти стихия. Твоята сестра е луната и нейната първична стихия е водата. Да, сестра ти владее огъня, но ти, Джош, ще го научиш стотици пъти по-добре!

Дискът лумна в пламъци.

Глава 48

Софи изпищя.

Скочи от кухненската маса, стиснала ръката си.

Пернел и Ифа от двете й страни също скочиха на крака. Само Фламел и Нитен останаха седнали.

— Какво има? — попита Пернел.

Софи вдигна дясната си ръка. Дланта й бе яркочервена.

— Стори ми се… имах чувството, че нещо ме изгори — каза тя, като премигваше с насълзени очи.

Пернел отиде до мивката и намокри една кърпа със студена вода, а после я притисна към дланта на Софи.

— Значи се започна — каза тя, впила поглед в очите на момичето. — Прометей учи брат ти на Огнена магия.

— Но когато Сен Жермен ме учеше, не ме болеше.

— Начините за преподаване на Огнена магия са толкова много, колкото са и учителите — рече Пернел.

— Трябва да отида при него… — започна Софи.

— Не можеш. Това е нещо, което той трябва да свърши сам. — Пернел издърпа Софи обратно до масата. — Сядай; ние също имаме да свършим нещо.

Пернел седна срещу Никола на малката кухненска маса. Ифа бе заела третото място, с лице към Софи. Нитен седеше на кушетката, където Софи бе спала по-рано, и бавно и методично бършеше катаната62 си с парче плат.

По средата на масата стоеше резбована дървена кутия.

Софи я огледа внимателно. Усещаше във въздуха дъх на екзотични подправки и разпозна една от миризмите като жасмин, любимия парфюм на леля Агнес. А когато погледна кутията, осъзна, че и по-рано е виждала тройната спирала, издълбана върху стените и капака й. В ума й проблесна споменът как Зефания бе видяла същата тройна спирала по стъклените стени на Безименния град.

Софи гледаше как Никола вдигна предпазливо капака и бръкна в кутията, за да извади предмет, увит в торбичка от фино сплетени треви и ракита.

Една по една, аурите им заискриха и запукаха, мятайки точици светлина из стаята — зелени и бели, сребърни и сиви, както и петънца тъмносиньо от Нитен. Косата на Пернел се надигна леко от раменете й и в нея запращя статично електричество.

Пернел взе кутията и капака и ги остави на земята, а Алхимика сложи увития в трева предмет по средата на масата. Задърпа усуканите тревни стъбла. Пукащи нишки енергия пробягваха по пръстите му.

— Може да си виждала това и преди — каза Пернел на Ифа, а после погледна към Софи. — А може би и ти. Е, не самата ти, а Вещицата. — Всъщност — добави тя небрежно — може да знаеш за него повече и от нас.

Никола развърза тревните възли и обвивката падна, за да разкрие изящен и красив кристален череп, който бе почти — но не съвсем — като човешки. Когато Алхимика сложи ръка върху него, бавна вълна от ментовозелена светлина запулсира през прозрачния кристал. Пернел постави дланта си върху неговата и черепът засия.

— Сега ти — каза Никола, вперил очи в Ифа.

Тя го изгледа с израз на крайно отвращение върху лицето.

— Не докосвам това отвратително нещо — рече дрезгаво тя.

— Както искаш. — Той погледна към Софи. — Имаме нужда от силата на твоята аура…

Софи бе вцепенена от шок и имаше чувството, че всичкият въздух е бил изсмукан от стаята. Беше виждала това и преди…

Зефания отново беше в Безименния град.