Читаем Некромантът полностью

— Огънят е позволил на първите човеци да готвят улова си, така че да могат по-лесно да усвояват хранителните вещества в месото. Той ги е топлил и ги е пазил в пещерите им. Същият този огън е укрепил инструментите и оръжията им, превърнал е меката глина в грънци, дори е затварял раните им. Огънят е тласкал всяка велика цивилизация — от Древния свят та чак до наши дни.

Пред очите на Джош израсна съвременен град от стъкло, стомана и бетон, с магистрали и мостове, небостъргачи и крайни квартали, железопътни линии и летища.

— И огънят, който е създал тази планета, може също така да я унищожи.

Гигантски облак с формата на гъба разцъфтя по средата на града, точно пред Джош. Светлината в центъра му бе по-ярка от всяко слънце и изгаряше всичко по пътя си… и миг по-късно наоколо бе останала само изпепелена пустош.

— Такава е силата на огъня — каза Прометей.

И изведнъж Джош се озова отново в кабинета, седнал в креслото. Погледна към Древния и се опита да заговори, но устата му бе пресъхнала, устните му — напукани, а езика си усещаше удебелен и тежък.

— Всяко живо нещо на тази планета — а и в Сенкоцарствата — съществува благодарение на огъня — каза тихо Прометей. В полумрака очите му горяха в яркочервено. — Ние носим искрата му дълбоко в себе си. — Той протегна ръка и потупа с показалец по гърдите на Джош. Момчето потрепери, когато през тялото му мина вълна от топлина. — Джош, Огнената магия е свързана с аурата на човека, а твоята е една от най-могъщите, които съм срещал някога. Но трябва да знаеш, че аурата е неразривно свързана с емоциите ти. Трябва да бъдеш внимателен, много, много внимателен. Никога не призовавай Огнената магия, когато си разгневен. Огънят е единствената магия, която трябва да се използва само когато си спокоен; иначе може да се изтръгне от контрола ти и да погълне всичко — включително и теб.

Джош успя да събере достатъчно слюнка, за да изхрипти.

— Но кога ще науча магията?

Прометей се подсмихна.

— Ти вече я научи. Отвори ръце.

Джош сведе поглед. Още държеше ацтекския слънчев камък в дясната си ръка, но го бе покрил с лявата. Щом я вдигна и дискът се вдигна с нея. Бе залепнал за кожата му. Той погледна озадачено Древния.

— Почакай — прошепна Прометей.

Изведнъж лявата длан на Джош засия в златно и агонизираща болка се стрелна по ръката му. Той изохка; после усети мирис на портокали и болката изчезна.

Слънчевият камък падна на земята.

И когато Джош обърна ръката си, видя, че ацтекското лице се е отпечатало върху дланта му. Приличаше на черна татуировка.

— Това спусък ли е? — прошепна той.

— Спусък е — каза Прометей. — Когато искаш да призовеш Огнената магия, представи си вида пламък, който би желал да сътвориш, и притисни палеца на дясната си ръка към лицето.

Джош погледна свирепия образ, жигосан върху дланта му, и се ухили. Това беше далеч по-яко от скучната кръгла татуировка на Софи.

— А сега ме остави — каза Прометей. — Върви да си починеш. Утре ни чака много работа. — Древния се отпусна в креслото и посегна към дистанционното. Загледа как момчето се изправя неуверено на крака.

— Благодаря… благодаря ти — изломоти Джош.

— Няма защо… А, и, Джош — постарай се да не се изгаряш прекалено често.

<p>Глава 50</p>

В сърцето на Парижките катакомби Древния Марс Ултор се събуди. За миг очите му бяха яркосини, но бързо придобиха грозен огненочервен цвят.

Момчето — близнакът, когото той бе пробудил и с когото бе свързан, — бе усвоило втората си магия: Огнената.

Марс затвори очи и се насили да пренебрегне болката, която разяждаше цялото му тяло. Погледна през очите на момчето и откри, че се взира в лицето на брата на жена си — Прометей. Мигновено прекъсна връзката, уплашен, че Древния ще усети присъствието му. Марс Ултор — Отмъстителя, който не се боеше от никого и от нищо, изпитваше ужас от Огнения властелин.

После, почти неохотно, той се съсредоточи, за да си представи лицето на английския магьосник, и когато Дий се обърна да погледне нагоре с големите си сиви очи, Древния каза:

— Сторено е.

— Сторено е. — Джон Дий скочи от сън толкова рязко, че падна от стола и се приземи право върху обгорените си ръце. Болката бе неописуема, но той не й обърна внимание: сънят му бе прекъснат от образа на Спящия бог, Марс Ултор, който се намираше затворен в кост дълбоко под Париж. В съня му очите на Древния се бяха отворили и погледнали в него и Дий го бе чул как проговаря иззад маската си.

— Сторено е. Момчето усвои огъня.

Дий се надигна на крака, притисна ръце към гърдите си и опря чело в хладната стъклена стена. Съсредоточи се и си представи затвора на Марс Ултор в най-големи подробности, докато не започна в действителност да вижда пленения Древен.

— Искам момчето — каза той на глас.

А на другия край на света кървавочервен пушек се заизвива от очите на Спящия бог.

— Джош — прошепна Марс. — Джош.

Капнал от умора, Джош Нюман се отпусна на твърдото неудобно легло и затвори очи. Само след миг вече спеше. А после очите му се отвориха рязко. Вече не бяха сини, а с цвета на очите на Марс Ултор.

<p>Глава 51</p>
Перейти на страницу:

Все книги серии Тайните на безсмъртния Никола Фламел

Похожие книги