Читаем Некромантът полностью

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“73.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

Когато започнах да развивам идеята, която по-късно се превърна в поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, имах нужда от място, което да отговаря на няколко изисквания. Трябваше да се намира в близост до голям град и същевременно да е труднодостъпно. Трябваше да е достатъчно голямо, за да побере огромна армия от митични същества, и разбира се, да има дълбоки исторически корени. В продължение на няколко години оглеждах изоставени миньорски градчета в Калифорния, по-конкретно Боди; призрачни градове в Стария запад; запустели имения покрай Бостънския пощенски път и някои от фортовете по търговския маршрут за Санта Фе. Всяко от тези места предлагаше интересни възможности, но никое не беше съвсем удачно.

Най-накрая, преди осем или девет години, посетих Алкатраз. Кажи-речи в мига щом слязох от корабчето, разбрах, че мястото е идеално. И това едничко решение оформи всичко останало. Изборът на острова означаваше, че действието трябва да се развива в Сан Франциско, и оттам произтекоха всички останали места по Западното крайбрежие. Алкатраз стана не само ключово място, но и почти герой в поредицата — един малък остров, само двайсет и два акра74, при това с богата история. Хуан Мануел де Аяла стана негов глас.

През годините се връщах на Алкатраз безброй пъти и винаги откривах нещо ново. Ако ви се отвори възможност да посетите Скалата, идете през нощта; тогава ще можете да чуете шепота на призраците на Алкатраз…

<p>Благодарности</p>

Отново съм задължен на всички хора, които направиха възможно съществуването на тази поредица. Списъкът става все по-дълъг с всяка следваща книга, но някои от имената остават:

Вечно ще съм задължен на Бевърли Хоровии и Криста Марино от „Делакорте прес“, които ми предоставят време и условия за работа и ми оказват трайна и наистина непрекъсната подкрепа, както и на Колийн Фелингам.

На Бари Крост и Ричард Томпсън, които се опитват (обикновено успешно) да ме държат в правия път.

На Шерод Търнър и Джим ди Бела, които осигуриха измъкването.

На Джил Гаскойн и Алфред Молина за уединението и тихия пристан.

И на многото други хора, които по различен начин помогнаха за съществуването на тази книга, особено на Колет Фрийдман и Робърт и Шарън Фрийдман. С искрени благодарности към: Мелани Роуз, Джули Блюет-Грант, Майкъл Карол, Патрик Кавана и Гарт Никълс.

И, разбира се, на Клодет Съдърланд.

<p>За автора</p>

Експерт в митологията и фолклора, Майкъл Скот е един от най-успешните ирландски автори. Майстор на фентъзито, научната фантастика, хоръра и фолклора, той е титулуван от „Айриш Таймс“ като „кралят на фентъзито на тези острови“. „Некромантът“ е четвъртата книга от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“. Търсете книга първа, „Алхимикът“, книга втора, „Магьосникът“, и книга трета, „Вълшебницата“, също издания на „Делакорте прес“.

Можете да посетите Майкъл Скот на www.dillonscott.com.

Перейти на страницу:

Все книги серии Тайните на безсмъртния Никола Фламел

Похожие книги