— Всичко. Това място. Ти. Семейство Фламел. Дий. Макиавели. Сенкоцарствата, лей-порталите. Магията. — С всяко изречение гласът му се усилваше. — Мисълта, че всичко, на което са ни учили — всичко, което някога сме научавали вкъщи, в училище, от книгите и от телевизията — е погрешно. И Софи — довърши той с дрезгав шепот, признавайки накрая най-големия си страх. — Мисля, че вече ми е непозната. И за това е виновна сестра ти. — Той се втренчи в Древния. Гневът го правеше безразсъден. — Софи се промени, когато тя й даде онези спомени.
За негова изненада Прометей кимна в знак на съгласие.
— Сестрите са истинско мъчение — каза той. — И няма значение дали са Древни или човеци. Понякога си мисля, че съществуват само за да дразнят и да безпокоят братята си. Някога бях също толкова близък с моята сестра, колкото си ти с твоята. — Той помълча малко и добави: — Не съм говорил с нея от хилядолетия.
— Какво стана?
Прометей се размърда неловко в креслото.
— Мислех си, че знам. Но сега започвам да мисля, че може би съм грешал. В продължение на векове смятах, че тя ме е предала на Хронос. Сега… сега вече не съм толкова сигурен. Сбърках, че не говорих открито с нея. — Очите му сияеха в тъмното. — Каквото и да се случи между теб и сестра ти, непременно говори с нея, преди да вземеш някое решение. Не позволявай на никого да ти разправя какво била казала или направила — погрижи се тя да ти го каже лично.
— Това нещо като предупреждение ли е?
Прометей се изсмя глухо.
— Не, просто не искам да допускаш същата грешка като мен.
Продължиха да седят мълчаливо, а Джош превърташе каналите.
— Улавяш много чуждестранни програми — каза той накрая, като се спря на един футболен мач. Коментарът беше на език, който момчето не можеше да познае. Може би корейски. Двамата гледаха, докато единият отбор отбеляза гол, и тогава Джош рече небрежно: — Обучавал си някои от другите Златни на Огнена магия.
— Някои — призна Прометей.
Все още втренчен настойчиво в телевизора, Джош продължи:
— А знаеш ли какво е станало с тях? Къде са сега?
— Мисля, че повечето са мъртви, Джош — рече много тихо Прометей.
— Повечето?
— Всички, които съм обучавал. Не мога да кажа нищо за другите.
Джош спря на метеорологичния канал и се завъртя в креслото към Древния.
— Това май не е добра новина за мен, нали?
— Вероятно не — съгласи се Прометей.
— Знам, че процесът е опасен…
Прометей поклати голямата си глава.
— Не, то е най-опасният процес. — Отметна глава назад и вдиша дълбоко. — А по зловонието, просмукало се в теб, познавам, че си бил пробуден от самия Марс Ултор.
Джош кимна, изненадан от внезапната жар в гласа на Древния.
— В Парижките катакомби.
— А, значи там го е скрила — рече загадъчно Прометей. — Когато всичко това свърши, трябва да отида да му поднеса почитанията си.
— Не го ли харесваш? — полюбопитства Джош.
— Той беше мой приятел, най-близкият ми приятел, по-близък от брат. Ожени се за сестра ми и аз бях във възторг… — Гласът на Древния заглъхна.
— Нещо се е случило?
— Мечовете се случиха. В един изоставен храм на безлюден остров Марс намери Екскалибур. Той го отведе до Кларент. Зефания твърдеше, че мечовете са го покварили, но аз никога не съм бил сигурен в това. Знам само, че той предаде хората, които се бе заклел да защитава. Преследвах го през целия свят и през Сенкоцарствата и точно когато вече го настигах, той изчезна. По-късно, векове по-късно, открих, че сестра ми го е прибрала на тайно място, за да го опази от моето отмъщение, но така и не разбрах къде. — Той оголи зъби в гримаса, която можеше да мине за усмивка. — Досега. Благодаря ти.
— Остави го на мира — рече разпалено Джош. — Той изпитва ужасна болка, затворен в черупка от разтопена лава. Живее така от хиляда години.
— Чудесно — каза жестоко Прометей. — Това е дребно възмездие за онова, което той стори на моя народ.
— На твоя народ ли?
— На моя народ. На човеците. Аз ги създадох, Джош. Моята аура ги пробуди за живот. Всеки човек на тази планета — включително и ти — има в себе си искрица от моята аура. Знаеш ли защо Марс Ултор пороби хората и ги принасяше в жертви върху древните пирамиди?
Джош поклати глава, но изведнъж си спомни мимолетните образи, които бе зърнал, докато носеше Кларент. Сега започна да разбира смисъла им.
— Заради тази искра на живота. Марс събираше моята аура.
— Защо?
Прометей поклати глава.
— Това също е друга история за друг ден. Ти си тук, за да научиш Огнената магия — каза той, сменяйки изведнъж темата.
— Да. Ако решиш да ме научиш.
— Ще те науча. Но искам да знаеш, че го правя против убеждението си — продължи Прометей. — Правя го, защото сестра ми каза, че трябва, а както сам знаеш, на практика е невъзможно да откажеш на по-голямата си сестра. Освен това не мисля, че тя някога е грешала.
Джош въздъхна.
— Звучи ми точно като Софи.
С перване на палеца Прометей изстреля във въздуха плосък сив диск.