Некромантът

— Разбира се. Моите извинения. — Той затвори Сборника и прокара увитата си в коприна ръка по металната повърхност. — Ще оставим чудовищата да опустошават земята в продължение на една седмица, за да могат армиите, флотилиите и въздушните сили да се изтощят в битка с тях, а после, точно когато всичко изглежда загубено, ние с теб ще се обявим за спасители на човечеството. Ще изтеглим създанията и ще поемем властта над планетата. Ще станем безсмъртните владетели на света. Ти нямаш господар, а моят ще е или мъртъв, или затворен в някое Сенкоцарство без достъп до този свят, така че ще съм в безопасност. Мога да използвам тази книга, за да преобразя земята според желанията ни. — Той се усмихна. — Единствената граница ще е нашето въображение.

— Аз имам много богато въображение — промърмори Вирджиния. — Но не си ли забравил една мъничка подробност? — добави тя спокойно.

Дий я погледна изненадано.

— Каква?

— Всичко зависи от това, дали Коатликуе ще изпълни заповедите ти.

— Ще ги изпълни — рече той уверено. — Истински опасният момент е, когато се пробуди: тогава тя ще умира от глад. Просто трябва да се погрижа да я нахраня.

— Коатликуе не е вегетарианка — напомни му Вирджиния. Усмивката на Магьосника стана свирепа.

— Да, знам. И съм й приготвил вкусно угощение.

Глава 47

Джош се подпря на вратата на кабинета и надникна вътре.

По две от стените бяха наредени книги, по третата — дивидита, а четвъртата бе заета от огромен плазмен телевизор.

Червенокосият Древен се бе изтегнал в едно луксозно кресло и превърташе бързо кабелните канали. Поколеба се, щом стигна до Си Ен Ен, погледа няколко секунди и превключи на друг.

Джош почука по касата на вратата.

— Искал си да ме видиш — каза той тихо. Беше изненадан от това колко спокоен се чувства. Нямаше нервност, но не усещаше и особено вълнение.

— Влизай — каза Прометей, без да се обърне. Посочи с дистанционното към второ кресло. — Седни за малко да поговорим.

Джош се настани на креслото и натисна бутона, който вдигаше поставката за крака.

— Баща ми има същото — обясни той. — Неговият модел е с масажор и с отопление.

— И аз имах такъв, но всеки път, като ползвах масажора, ми се струваше, че има земетресение, затова го върнах.

Продължиха да седят мълчаливо, докато Прометей сменяше каналите. Древния забавяше само на новините и на черно-белите филми.

— Стотици канали и нищо, което да става за гледане — промърмори той.

Джош се възползва от възможността да огледа Древния: единствената светлина в кабинета идеше от трепкащия телевизор, заради което изглеждаше, че лицето му е в непрекъснато движение. Сега, когато бе близо до него, Джош виждаше, че бузите и брадичката на Прометей бяха нашарени с фини белези, които брадата му отчасти скриваше. Допълнителни белези покриваха челото му.

— Това са дребни спомени от времето ми в затвора — рече Древния и дълбокият му, гърлен глас накара Джош да подскочи.

— Съжалявам. Не исках да зяпам така. — Момчето нямаше представа как Древния е разбрал, че го гледа.

Прометей потърка чело с опакото на ръката си.

— Вече рядко мисля за тях. Бих могъл да се изцеря и да ги махна, но ги пазя, за да ми напомнят.

— За какво? — поинтересува се Джош.

— Че за някои неща си заслужава да се бориш… и че всичко си има цена.

— Защо си бил в затвора? — попита Джош. — Ако не възразяваш, че питам — добави той бързо.

Едрият мъж махна пренебрежително с ръка.

— Стара история, прекалено дълга и прекалено сложна, за да ти я разказвам сега. — Той помълча малко и добави: — Някой път трябва да питаш сестра си за нея. Тя ще знае.

— Защото Вещицата е знаела ли?

— Откога твоята сестра познава моята? — попита Древния. Големите му зелени очи се завъртяха към момчето.

— Ако щеш вярвай, но я срещнахме само веднъж, за съвсем кратко, миналия петък… — Гласът на Джош заглъхна. Трудно му беше дори да се опита да си спомни нещата отпреди няколко дни, когато бе започнало всичко това. Струваше му се, че е минала цяла вечност. — Тя научи Софи на Въздушна магия, като същевременно й предаде и всичките си знания. Не знам как. Не бях в стаята, когато това стана.

— И нямаш представа защо сестра ми го е направила?

— Никаква — отвърна момчето. — Трябва да питаш Софи, макар че се съмнявам да знае.

Думите на Джош бяха последвани от дълга тишина, която Древния най-накрая наруши.

— Не приличаш особено на другите Златни, които съм виждал — рече той.

— Много други Златни ли си виждал?

— Твърде много.

— А как изглеждаха те? — попита Джош.

— Уплашени.

— О, аз вече не се плаша — рече простичко момчето. — Вече преминах през стадиите уплашен и ужасен. Сега съм в стадий вцепенен.

Прометей го изгледа втренчено.

— Какво те плаши?

Джош взе дистанционното и започна да превърта каналите.