Некромантът

— Ако ядеше тук, обзалагам се, че щеше да имаш хартиени чинии — каза Вирджиния, като го последва. — Предполагам, че няма смисъл да питам за мляко? — подхвърли тя, докато Магьосника ровеше в хладилника.

— Няма смисъл — съгласи се той. — Можеш да пиеш вода, обикновена или газирана. — Дий извади две шишета, а после измъкна от най отзад някакъв къс и тесен предмет, увит в парцал. Сложи го на масата до Деър, а после бръкна пак в хладилника, за да извади още два подобни. Единият бе увит в червена коприна, а другият — в зелена кожа.

Вирджиния Деър усети гъдела на древна сила по кожата си и отстъпи назад, като механично избърса длани в палтото си. Имаше чувството, че по кожата й пълзят мравки.

После Дий отвори печката и измъкна оттам правоъгълна дървена кутия, която също постави на масата.

— Дори няма да те питам защо съхраняваш разни предмети в хладилника и в печката — промърмори Деър. — Тези неща такива ли са, каквито си мисля?

— А ти какви мислиш, че са? — попита Дий.

— Опасни. Могъщи. Смъртоносни.

— Такива са. — Магьосника внимателно се зае да развива предмета в червена коприна, като бавно разгъваше фината тъкан. — Одеве си мислех какъв глупак съм бил.

Вирджиния Деър стисна силно устни, за да устои на изкушението да каже нещо.

— Защо ми трябваше да прекарвам векове в служба на Древните и да изпълнявам заръките им като слуга или обучено куче?

— Защото те направиха безсмъртен? — напомни му Вирджиния.

— Други са станали безсмъртни и без Древен — изтъкна Дий. — Семейство Фламел, Сен Жермен, а също и Шекспир. Може би, ако бях потърсил тайната на безсмъртието, щях да я открия сам.

— А може би щеше да умреш, преди да си я открил — подхвърли Вирджиния.

— Посветих цели векове в служба на Древните…

— Знам, знам, знам. Тези глупави самосъжаления ме отегчават — сопна се Деър, с цел да го подразни. Познаваше Магьосника достатъчно добре, за да знае, че той мрази да го прекъсват. Ако Дий имаше някакъв недостатък, той бе, че обичаше звука на собствения си глас. — Кажи ми какво смяташ да правиш.

— Първо, ще призова Коатликуе от нейния затвор и ще я пусна да върлува из Сенкоцарствата — рече той, докато обгорените му пръсти разгъваха червената коприна.

Деър наблюдаваше внимателно действията му, но не се опита да му помогне.

— Древните ще бъдат принудени да изтеглят по-голямата част от войските си, разположени на земята, в Сенкоцарствата, за да се сражават с Майката на всички богове. Няма да им пука какво става тук. Междувременно Макиавели би трябвало да пусне чудовищата от Алкатраз срещу града.

Деър премигна изненадано, но бе достатъчно умна да не го прекъсне.

Червената коприна бе отстранена и под нея се показа прост каменен меч. Дръжката му нямаше украса, а сивото острие бе полирано толкова гладко, че приличаше на метал. Дий погледна Вирджиния с блеснали очи.

— Познаваш ли го? — попита той.

— Един от Мечовете на силата — прошепна тя. — Но кой точно?

— Дюрандал — каза Дий.

— Неразрушимия. — Деър пристъпи по-наблизо да разгледа древното оръжие. — Винаги си бил обсебен от тези играчки, нали, докторе?

— Веднъж един еднорък човек ми предсказа бъдещето; каза ми, че моята съдба е преплетена с тази на мечовете.

— Мислех, че ще изглежда по-впечатляващо — каза Вирджиния.

Магьосника дръпна дебелата връв, овързана около пакета от зелена кожа.

— Сан Франциско бързо ще падне пред зверовете — продължи той, без да обръща внимание на забележката й. — Човешките армии няма да могат да устоят срещу такива чудовища. Дори само елементът на страха ни дава огромно преимущество. А във всички големи градове по света има подобни складове със същества. Целият свят ще потъне в хаос до броени дни.

— Ами онези Древни, които откажат да напуснат земята, за да се бият с Коатликуе в Сенкоцарствата? — попита Вирджиния. — И безсмъртните, които не са на страната на Тъмните древни? Те ще се опълчат на чудовищата.

— О, точно на това разчитам — промърмори Дий. Две от връзките паднаха от пакета, който той човъркаше, но докторът не съумяваше да развърже третия възел. Погледна към жената. — Би ли…?

— Изобщо не припарвам до това нещо — рече Вирджиния. Измъкна от една скрита в ръкава й кания къс и плосък нож и го подхвърли на Магьосника. Той ловко го улови и сряза последния възел.

— Знам местонахождението на повечето Древни, Потомци и безсмъртни на земята. След като излязат от скривалищата си, ще мога да ги очистя един по един. Щом приключа, ние с теб ще останем единствените безсмъртни на тази планета. Моите Древни господари някога ми я бяха обещали: сега ще си я взема при свои условия.

— И ще я поделиш с мен — напомни му Вирджиния.

— И ще я поделя с теб — съгласи се той.

— Все още не си ми казал за какво ти трябвам аз — рече Деър.

— О, скъпа, ти си от ключово значение за моя план. — Той спря да работи, вдигна очи и се усмихна лукаво. — Винаги съм знаел, че накрая ще се съберем.

— Нима?

— Много си приличаме, ти и аз.