— Аз винаги имам план — каза той. — Точно върху него размишлявах, когато ти влезе. Почти всичко съм избистрил. — Магьосника посочи неопределено някъде в тъмната нощ. — Алкатраз е там. Сега моята компания притежава острова и достъпът до него е ограничен. Всички килии са пълни с чудовища и има един сфинкс, който обикаля свободно.
Вирджиния Деър потрепери.
— Мразя тези създания.
— Полезни са. Мислехме, че той ще е в състояние да контролира Пернел Фламел. Но грешахме.
— Ние ли?
— Аз и моите господари — поясни Дий.
Вирджиния заобиколи бюрото и застана до английския магьосник.
— Красиво е — каза тя.
— Любимата ми гледка — промърмори Дий.
За разлика от офисите му в Лондон и Ню Йорк, които бяха толкова високо, че човек едва виждаше улиците долу, тук можеше да хвърли поглед над Пайъниър парк и да види Сан Франциско, проснат под него, толкова близо, че сякаш би могъл да го докосне. Насреща бе триъгълният силует на небостъргача на „Трансамерика“, нашарен със светлинки на фона на нощното небе.
— Знаеш, че господарите ти няма да мирясат, докато не те заловят — каза тихо Вирджиния.
— Знам го.
— Всеки миг, в който оставаш на свобода и ненаказан, е обида за тях. Те ще загубят положението си сред другите Древни. Трябва да те превърнат в пример.
Дий отново кимна. Виждаше себе си и Вирджиния, отразени в тъмното стъкло. Изглеждаше сякаш се носят над града.
— Ти си убила господаря си… и все пак никой не те е подгонил — каза той.
Вирджиния се изсмя, но звукът бе неуверен и фалшив.
— Не съм убила господаря си. Глупакът стана едновременно надут и небрежен. Направи грешката да оспори властта на една жена-сърна59, а после обиди нея и племето й от превръщенци.
— И какво стана?
Вирджиния се изсмя отново.
— А ти какво мислиш? В тези земи е имало жени-сърни дълго преди Древните да избягат от Дану Талис. Те знаят всяка скрита пътечка, таен проход и лей-портал и къде се свързват помежду си. В един миг моят Древен се намираше в Оклахома и заплашваше жената… а в следващия се озова в Бедуотър60, насред Долината на смъртта в разгара на лятото. Мисля, че е използвал аурата си, за да се охлажда през първите няколко дена… докато тя се изтощи. — Вирджиния внезапно плесна с ръце и Магьосника подскочи. — Накрая аурата му го погълнала в огнено кълбо. Не останал дори прах.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Дий.
— Бях там — каза небрежно Деър. — Кой мислиш, че заведе жената-сърна при него? — Тя потупа Дий по рамото. — Беше ми дошъл до гуша: лъжеше ме прекалено често и даваше обещания, които нямаше намерение да изпълни. — Гласът й спадна до шепот и пръстите й се свиха леко. — Не допускай същата грешка.
— Няма — отвърна Дий, който през цялото време наблюдаваше отражението на жената.
— Е, докторе, кажи, какво ще правим? — попита Вирджиния.
Дий се изправи сковано на крака. Без да каже нито дума, прекоси стаята и влезе в малък частен асансьор. Деър се поколеба за миг и го последва. Асансьорът беше тесен и неудобен, очевидно предназначен за един човек. Магьосника натисна много внимателно с обгорения си пръст бутона с надпис „Аварийно спиране“. Той засия в мътно синьо и вратите се затвориха със съскане.
— Най-новата технология в разпознаването на пръстови отпечатъци — обясни Дий. — Ако някой друг бе натиснал бутона, кубинката щеше да се изпълни с газ.
— Много умно — рече язвително жената.
Макар че не бяха усетили никакво движение, вратите на асансьора изведнъж се отвориха. Вирджиния излезе, следвана от Дий.
— Къде сме? — попита тя и се огледа.
Бяха се озовали в широк, просторен хол. И четирите стени бяха от стъкло и предоставяха панорамен изглед към града. Из стаята бяха разпръснати множество кожени канапета и столове, а от тавана висяха четири огромни телевизора с плоски екрани, които образуваха квадрат. Всички предаваха „Хистъри ченъл“.
Далечния край имаше кухня, а от другата страна, зад редица паравани със сложни шарки, имаше място за спане с японски футон61 по средата.
— Намираме се на тринайсетия етаж.
— Твоята сграда няма тринайсети етаж — сопна се Деър.
— Не и според чертежите — съгласи се Дий, — но в действителност тринайсети етаж има и до него може да се стигне с този асансьор или по едно тясно сервизно стълбище. Добре дошла в моя дом — каза той, като разпери широко ръце. — Построен е между дванайсетия и четиринайсетия етаж и краде пространство и от двата. Прозорците пропускат светлината само в една посока и целият етаж е напълно звукоизолиран.
Вирджиния се огледа.
— Има нужда от женска ръка — каза тя неособено впечатлена. — Нали знаеш, че канапетата не се тапицират само с кожа, а масите от метал и стъкло бяха на мода през осемдесетте години на двайсети век. — Тя се обърна и се закова онемяла. — Изкуствени цветя? Джон, не мога да повярвам.
— Истинските постоянно съхнеха — рече Дий. — А ти кога си станала специалистка по вътрешно обзавеждане? Когато те срещнах за последно, живееше в палатка.
— И още живея — каза тя. — С палатка никога не оставаш бездомен.
Дий отиде до кухнята и отвори вратата на хладилника.