Нашественици във времето

— Но — прекъсна я Парз с лукава усмивка на кръглото, слабовато лице, — при цялото ми уважение към тебе, скъпа, още не си ни казала какво точно е посланието ви към бъдещите свръхсъщества. Ако бяхте успели да го изпратите.

Майкъл се размърда на кушетката.

— Е, поне това е очевидно.

Шайра го гледаше настръхнала, във върховно напрежение.

— Нима?

— Опитвате се да изпратите послание на Върховния наблюдател. — Чу как Парз изохка без думи, но продължи: — Искате да повлияете на начина, по който ще подбере оптималната жизнена линия на космоса. Искате да сте сигурни, че информацията за човечеството ще стигне до бъдещето след каксите и че Наблюдателят ще избере линии в полза на хората. — Майкъл се усмихна. — Прав съм, нали? Шайра, признавам си, че се възхищавам на вашите способности да мислите с размах.

Момичето кимна неловко.

— От гледна точка на цялата човешка раса, нашата цел е оправдана.

Той на свой ред склони глава.

— О, несъмнено! Няма по-оправдана. И щом бъде извършено последното Наблюдение, събитията, които преживяхме, няма да са се случили, а значи и използваните от вас средства ще бъдат оправдани… защото ако настъпи желаният от вас край, тези средства дори не са били употребени.

— Това е връх на безобразието! — възмути се Парз, зелените му очи искряха. — Но е чудесно! Много ми харесва.

Шайра седеше мълчаливо, погледът й пронизваше Майкъл.

— Е, най-малкото вече знаем какво става тук — весело обобщи Хари. — Но сега идва трудната част. Ще им помогнем ли… или ще се опитаме да ги спрем?

Точката синя светлина в зенита на купола бе станала голяма колкото юмрук.

Шайра почти небрежно вдигна рамене.

— Повече нямам с какво да ви повлияя. Мога само да разчитам на мъдростта ви.

— Правилно — Майкъл сви устни. — Но преди не изгаряхте от желание да се доверите на мъдростта ни, нали?

— Не ни се вярваше, че бихте разбрали — простичко отвърна тя. — Преценихме, че е по-вероятно да постигнем успех, ако работим сами.

— Е, да — студено каза Парз. — Скъпа моя, може би сте проявили благоразумие, като сте избрали такова поведение. Научих, че тези хора, петнадесет века преди общото за двама ни време, са зад нас по знания и опит, но ни превъзхождат — дори нещо повече — по мъдрост. Подозирам, че сте знаели предварително как биха се отнесли те към вашите кроежи. Знаели сте, че ще ви попречат.

Шайра несигурно погледна Майкъл.

Той заговори неохотно, не искаше да бъде жесток с това младо, искрено в убежденията си момиче:

— Той говори за надменността ви, Шайра. За прекомерната ви дързост.

— Опитваме се да предотвратим унищожението на нашата раса — възрази Шайра с накъсан глас.

— Може би. До смъртния си час ще отдавам дължимото на смелостта, на изобретателността на „Приятелите“. Да построите кораба от пръст под погледа на каксите, да се хвърлите без колебания в непознатото минало… Да, смелост и далновидност не ви липсват. Но… кой ви е дал право да прекроявате историята на вселената? Откъде черпите своята мъдрост, за да правите това, Шайра — колкото ще да са оправдани стремежите ви? Чуй ме добре, уплашихте всички ни до смърт, когато си представяхме, че само се опитвате да създадете гола сингуларност. Това би довело до непредсказуема експлозия на не-причинност. Но вие всъщност се стремите нарочно да разкъсате причинността, и то във възможно най-големите мащаби.

— Да не сте посмели да ни пречите! — извика Шайра. Лицето й се разкриви от ярост, от почти детински инат.

Майкъл притвори очи.

— Не вярвам, че ще ми стигне смелост да ви позволя това, което искате. Виж какво, Шайра, може би цялата логика на разсъжденията ти е порочна. За начало да вземем философската основа на начинанието ви — точно това специфично решение на парадокса на Уигнър. То е чисто умозрително, само едно сред многото възможни.

Парз закима.

— И къде са свидетелствата за този напредък на живота, върху който градите надеждите си? Най-развитата раса, за която знаем нещо, са ксийлите. Но те не отговарят на вашето описание, не показват, че споделят целите, които сте си поставили. С нищо не са ни показали, че смятат събирането и съхранението на данни за корена на своето битие. В действителност тяхната цел изглежда съвсем друга — да направят своя Кър-метричен вход към друга вселена. И за да го постигнат, готови са да унищожават информация, съдържаща се в структури с междугалактичен мащаб. Та как космическото око, този ваш Върховен наблюдател, ще се появи някога, щом дори ксийлите не искат да ни поведат към създаването му?

Ноздрите й се раздуха.

— Вие няма да ни помогнете. Ще се опитате да ни спрете. Майкъл Пул, вие сте…

Той вдигна ръце.

— Не си прави труда пак да ме обиждаш. Сигурно съм глупак, но съм глупак, който и на себе си няма доверие, щом става дума за окончателното решение на вселенската история. Мисля, че бих направил всичко, за да предотвратя налагането на такова решение.

— Вероятно Проектът няма да успее или не може да успее — убеждаваше го Шайра. — Но той си остава най-добрата и единствена надежда на човечеството да се отърве от игото на каксите.

— Не — каза той.