Нашественици във времето

Несъмнено накрая счепкалите се за дреболии разумни видове от нашето време ще уредят своите детински разногласия, породени от предразсъдъци, от тесногръди интереси, от неправилни схващания. И заедно ще поемат, може би поведени от ксийлите, към върховната цел на живота — събирането и съхранението на всички данни, наблюдението и пресъздаването на самата вселена.

Все повече средства ще бъдат посвещавани на тази цел — не само нашир, с разпространението на живота от безбройните точки, в които възниква, а и в дълбочина, в обхват. Накрая всички енергийни източници, достъпни за употреба — от гравитационния потенциал на свръхкуповете галактики до енергията, присъща на пространството, ще бъдат насочени към грандиозния замисъл на съзнанието.

Шайра описа бъдещето на вселената.

След няколко милиарда години — един миг в космически мащаби — земното Слънце ще напусне Главната последователност на звездите, външните му слоеве ще се раздуят и ще погълнат остатъците от планетите. Разбира се, човечеството ще продължи нататък, ще изостави старото в името на новото. Други звезди ще възникнат, за да заменят онези, които умират… Но темпът на формиране на нови звезди вече намалява по експонента, наполовина на всеки половин милиард години.

След около хиляда милиарда години вече няма да се появяват още звезди. Помръкналите галактики ще продължават да се въртят, но случайните сблъсъци ще взимат своите жертви. Планети ще се „изпаряват“ от своите звездни системи, както и звезди — от своите галактики. Звездите, останали в оръфаните от времето структури, постоянно ще губят енергия чрез гравитационно излъчване и накрая ще се слеят в огромни черни дупки с галактически размери.

На свой ред и тези дупки ще се сливат — до мащабите на галактични купове и свръхкупове. Линиите на цялата вселена ще се съберат отвсякъде, ще потънат най-сетне в гигантските сингуларности.

Но животът ще надделее, твърдеше Шайра, все по-пълно ще използва останалите във вселената източници на енергия. Като мъждукането на звездните трупове, поддържащи температура няколко градуса над абсолютната нула чрез разпадането на протоните.

И още ще има активност.

Изпарението на черните дупки ще продължава, с постепенно свиване и изчезване на хоризонтите на събитията дори в мащабите на галактиките и куповете галактики. И голите сингуларности ще възникнат в разширяващата се вълна от пространство-време.

Вероятно вселената не би могла да съществува след възникването на гола сингуларност. Вероятно появата на такава пролука ще причини края на пространството и времето, края на битието.

— И може би — обобщи Шайра, — смисълът на живота в последните етапи от еволюцията на вселената е да манипулира хоризонтите на събитията така, че да предотврати възникването на голи сингуларности.

— Аха — усмихна се Парз, — още една елегантна идея. Значи на нашите потомци им предстои да преминат курс за Космически цензори.

— Или за Космически спасители — сухо добави Майкъл.

Хари попита с натежал от благоговение глас:

— Но как е възможно да се манипулират хоризонтите на събитията?

— Не се съмнявам, че начините са много — отвърна Майкъл. — Дори и сега можем да измислим няколко от по-грубите. Например като принудим черни дупки да се слеят, преди да завърши изпарението.

— Парадоксът на Уигнър е неизбежен — намеси се Шайра.

Веригите от колебливи квантови състояния ще се натрупват безспир, ще израстват като цветя, ще продължават в бъдещето, докато наблюденията на обхваналите целия космос идни умове се опрат на неизброими слоеве история, скрепени от вкаменелостите на древни събития.

— В края — продължи тя с твърд и странно безжизнен глас, — животът ще покрие вселената и пак ще наблюдава, пак ще изгражда регресията от квантови функции. Ще насочва динамичната еволюция на космоса като цяло. Можем да очакваме, че събраните ведно сили на живота ще се възползват дори от последния източник на енергия — абсолютната енергия на самото разширяване на пространство-времето…

Съзнанието трябва да съществува толкова дълго, колкото и космосът — защото без наблюдение не може да има пресъздаване, съществуване. И още — съзнанието трябва да стане равно на космоса, за да бъдат наблюдавани всички събития.

Парз меко се засмя от учудване.

— Какво видение! Момиче, на колко години си? Говориш така, сякаш си поне на хиляда.

— Но — продължаваше Шайра, — веригите от квантови функции накрая ще се слеят, ще стигнат върха си в последното състояние — при последната граница на вселената, при времеподобната безкрайност. А при времеподобната безкрайност се намира Върховният наблюдател. И ще бъде извършено последното Наблюдение…

— Да — обади се Парз, — и така, като свива всички вериги от квантови функции направо назад през времето — през разрухата на галактиките, до настоящето и нататък в миналото, през Уигнър, неговия приятел, котката и кутията й… Що за очарователна идея…

— Историята на вселената ще бъде пресъздадена в ретроспекция. Но не преди последното Наблюдение. — За пръв път, откакто се отпусна на стола си, Шайра погледна Майкъл. — Разбирате ли какво следва от това?