Нашественици във времето

— В моето време хората са безпомощни под робството на каксите. Успяхме да съберем силите, нужни за нашия бунт, но само непредвиденото пристигане на вашия кораб от миналото ни даде търсената възможност. Такъв бунт не може да сполучи втори път. Майкъл Пул, ние вярваме, че какската Окупация ще причини упадъка на човечеството. Може би неволно, каксите ще унищожат хората. Така те ще прекъснат всички времеви линии, в които човечеството преживява епохата на Окупацията и се присъединява към по-голямата, ставаща все по-зряла общност на разумните раси и прибавя нещо към мъдростта на онези могъщи същества в края на времето. Каксите ще спрат предаването във времето на всички данни за това, което са били и са могли да бъдат хората. Това е най-голямото, невъобразимо престъпление — и си струваше да му се противопоставим, дори да не принадлежахме към разумната раса, която е засегната…

Но ние принадлежим към нея. И вярваме, че сме длъжни да им попречим, да опазим бъдещата роля на човечеството.

Пул подръпна устните си.

— Джейсофт, какво е мнението ви?

Парз разпери ръце.

— Може и да е права. Каксите от моята епоха не планираха унищожението ни преди тази злощастна поредица от случки, по ирония на съдбата предизвикана именно от „Приятелите“ — бяхме им твърде полезни в икономиката. Но може би в края на краищата не бихме издържали на едно по-продължително робство. Ако погледнем напред, ще видим, че предсказанието на Шайра трябва да се осъществи, но не така, както очаква. Човекът Джим Боулдър ще унищожи каксите, ще ги прогони сред звездите. След това, както изглежда, унищожението на човешката раса ще се превърне в обща цел на каксите.

Пул кимна. Изучаваше реакциите на Шайра по време на този разговор, но лицето й остана празно, неподвижно, безизразно хубаво. Тя не слуша, разбра Пул. Може би не е способна да слуша.

— Много добре. Тогава, Шайра, кажи ни как превръщането на Юпитер в черна дупка ще ви помогне да постигнете целите си? Щеше ли да бъде сингуларността нещо като свръхоръжие?

— Не — спокойно отговори Шайра. — Нашето намерение не е такова. Поне не пряко.

— Не — съгласи се Пул, втренчил поглед в момичето. — Вие нито сте оръжейници, нито воини. Нали? Според мен виждате себе си като част от голямото движение на живота нагоре, към чудесното космическо бъдеще, което ни описа. Мисля, че искате да запазите нещо. Някакъв вид информация. И да я изпратите отвъд тази опасна епоха в далечното бляскаво бъдеще, когато онези всезнаещи Наблюдатели на вселената ще приемат посланието ви и ще разберат същината му.

Парз го гледаше озадачено.

Майкъл му обясни:

— Джейсофт, те превръщат Юпитер в огромна времева капсула. Създават черна дупка, която може да се изпари след… колко? Десет на четиридесета или петдесета степен години след този момент? Юпитер ще представлява гигантска гробница, която след време ще се отвори. Ще възникне гола сингуларност. Онези космически инженери, любителите на човъркането из динамичната еволюция на вселената, ще дойдат да проучат какво става, да премахнат опасността за вселената и за нейното бъдеще-минало.

— Аха — Джейсофт се усмихна. — И когато дойдат, ще намерят съобщение. Оставено за тях от „Приятелите“.

Хари се разсмя.

— Разговорът става все по-интересен. Какво ще съдържа това послание? Как да започнем диалог с богоподобни космически проектанти след десет на четиридесета степен години в бъдещето? „Здрасти, бяхме тук и си имахме страхотни проблеми. А вие?“

Майкъл също се усмихна.

— Очаквах да проявиш малко повече въображение. Ами ако поставиш там човешки геном например? Бъдещото съзнание ще възстанови по него най-доброто от расата ни. А ако се позанимаваш още малко, би могъл да съхраниш посланието в съзнанието на отново оживелите хора. Представи си, Хари, представи си как излизаш от някаква изкуствена утроба, а главата ти е претъпкана със спомени за кратката и славна младост на вселената — и се озоваваш в космос, където възникването, животът и смъртта дори на последната съсухрена звездичка са вече далечен спомен…

Сега и Шайра се смееше.

— Няма никакви ограничения, стига да разполагате с необходимата технология. Можем да си представим, че превръщаме маса, сравнима с тази на Земята, в данни и ги зареждаме в хоризонта на събитията. Така ще имаме на разположение десет на шестдесет и четвърта степен бита — равни на записите на десет на тридесет и осма степен човешки личности. Майкъл, можем да си представим как съхраняваме всеки някога живял човек, недосегаем за каксите и другите хищници.

— Но как ще съхраните данните? Ние вече знаем, че черната дупка е страхотен източник на ентропия. Ако обект с каквато и да било сложност имплодира в дупка, всички битове данни за него са загубени за вселената отвън, освен неговата маса, заряд и спин…

— И сингуларностите са сложни обекти — каза Шайра. — Невъобразимо сложни. Ние отидохме много напред в разбирането им в сравнение с вашето време. Вероятно може да се съхраняват данни и в структурата на пробива в пространство-времето…