Нашественици във времето

— Щом не ни казват какво са намислили, може пък ние сами да се досетим. Знаем, че основата на Проекта е имплозията, изкуствено предизвиканият гравитационен колапс на Юпитер, чрез насищането му със сингуларности.

— Да — съгласи се Парз, — но замисълът е по-сложен. Вече знаем, че точно определената форма на този колапс и параметрите на получената от това сингуларност са жизненоважни за успеха на Проекта. Нали това са се надявали да постигнат със сингуларните си снарядчета.

Смръщването на Хари беше огромно.

— Какъв смисъл има? Една сингуларност не се различава много от друга. Така ли е? Искам да кажа, черната дупка все си е черна.

Майкъл завъртя глава.

— Хари, когато от колабиращ обект възникне черна дупка, много информация се изгубва, изчезва. Образуването на черна дупка е като нашествие на безпорядъка във вселената. Но винаги има три отличителни параметъра, присъщи на всяка дупка — маса, електрически заряд и спин.

Майкъл им обясни, че невъртящата се, електрически неутрална дупка би имала сферичен хоризонт на събитията — Шварцшилдово решение на древните, но валидни и днес уравнения на Айнщайн за общата теория на относителността. Но въртящият се, зареден обект би оставил след себе си дупка на Кър-Нюман — по-общо решение на уравненията, несферичен хоризонт.

Парз правеше леки безтегловни салта, приличаше на малко хитро зверче.

— Според Кър-Нюман, ако можете да си подберете масата, заряда и спина, можете и да оформяте като скулптори хоризонта на събитията.

Хари бавно се усмихна.

— Значи можем да си правим дупки по поръчка. Но моят въпрос си остава — и какво от това?

— Можете да стигнете и по-далеч — каза Парз, като още се премяташе отпуснато във въздуха. — Да създадете гола сингуларност.

— Гола сингуларност?

Майкъл въздъхна.

— Добре, Хари. Помисли пак за формирането на една дупка — имплозия на масивно тяло, създаване на хоризонт на събитията. Но от вътрешната страна на хоризонта на събитията историята още не е завършила. Материята на мъртвата звезда продължава да се свива и нищо — нито натискът от нагряването на ядрото, нито дори принципът на Паули за изключването4, може да я спре да се свие докрай.

Хари се мръщеше.

— Докрай, а после?

— Сингуларност. Пролука в пространство-времето. Място, където параметрите на пространство-времето — плътност на масата/енергията, кривината на пространството — изскачат извън измерването, в безкрайността. В една черна дупка с добро поведение сингуларността е напълно затворена за останалата вселена от хоризонта на събитията. Хоризонтът ни осигурява безопасност от щетите, които би могла да причини сингуларността. Но има начини сингуларностите да се образуват без покриващ ги хоризонт на събитията — да бъдат „голи“. Например ако звездата се върти достатъчно бързо преди своя колапс… Или ако масата поначало не е компактно разположена — ако е удължена или изострена. Сингуларността в такова решение на уравненията няма да представлява точка, както би станало в центъра на кълбовидно симетрична и невъртяща се звезда. Вместо това материята на звездата ще колабира в тънък диск — като пита, също и по оста, минаваща през питата. Вретено от пробито пространство-време. Вероятно голата сингуларност ще бъде нестабилна и бързо ще колабира в хоризонт на събитията, но преди това би могла да направи немалко поразии…

Хари не преставаше да се мръщи.

— Не ми харесва. Какви поразии?

Пул сключи ръце зад главата си.

— Как да ти обясня? Хари, всичко е свързано с граничните условия…

Пространство-времето може да се променя по правилен и предсказуем начин само ако неговите граници в пространството и във времето са правилни. Те трябва да удовлетворяват условията на Коши. Самата причинност може да протича единствено в устойчиви граници на Коши.

Има три типа граници — в началото била първата сингуларност, Големият взрив, от който започнало разширението на вселената. Това била първата граница — началото на времето.

Следват границите при безкрайността — пространствоподобната безкрайност съдържа всички места, безкрайно отдалечени от наблюдателя… И после, далеч напред — времеподобната безкрайност. В края на всички линии на света.

Първата сингуларност и границите при пространствоподобната и времеподобната безкрайност са граници на Коши…

Но има друг вид граница.

Голите сингуларности.

— Звучи фантастично — каза Хари.

— Може и така да е. Но никой не е измислил причина да не възникват подобни обекти. Има доста лесни начини да се случи, ако почакаш достатъчно дълго. Знаеш, че черните дупки не са наистина „черни“, че имат температура…

— Да. Хокинговото изпарение. Точно като дупките в кораба от пръст.