Нашественици във времето

Нагласи малката палатка върху нервното стъбло на Сплайна и използва лицевата маска от скафандъра, за да напомпа вътре въздух, годен за дишане — създаде малък атмосферен мехур в очната течност.

Сега ровеше из съдържанието на кутията. Може би трябваше да разглоби механизмите, за да запали своя огън…

Бойният кораб Сплайн висеше над жилищния купол на „Рака“ и се въртеше с внезапни отривисти механични движения.

Майкъл Пул го наблюдаваше като омагьосан. Ако откъснеше мисълта си от налагащото се физическо присъствие на Сплайна, долавяше смътно някаква порочност в съчетанието от тази груба, раздута форма на живот и мъртвешката механичност.

Нищо чудно, че Земята е била… ще бъде поробена от тези твари.

Хвърли поглед на Шайра. Изтощената, раздърпана „Приятелка“ беше просната на съседната кушетка, смазана от непрестанната двойна гравитация от ГОТ-двигателя. Очите й бяха отворени и гледаха нагоре, но не виждаха. Ясно синьо сияние примигна в периферното му зрение, някъде към долния край на купола.

Главата на Хари се понесе към него като балон.

— Това какво беше?

— Спомагателните. Двигателите за ориентация.

— Знам за какво служат спомагателните — избоботи Хари.

Главата се завъртя драматично, за да надникне към Сплайна. Грамадният разумен кораб сега се отклоняваше от зенита на купола.

— Да не обръщаш кораба?

Майкъл се отпусна на кушетката и скръсти ръце.

— Предварително зададох програмата. Корабът се завърта. Точно на сто и осемдесет градуса.

— Но ГОТ-двигателят още е включен. — Главата отново погледна Сплайна и притвори едното си око, сякаш преценяваше разстоянието. — Май намалихме скоростта. Майкъл, нима се надяваш да се скачиш с онова нещо горе?

— Не. — Майкъл се усмихна. — Окачването не влиза в плановете ми.

— Тогава какво, за Бога?

— Виж, Хари, знаеш не по-зле от мен, че този проклет дърт варел не е боен кораб. Ако не броим двата фазови археологически скенера на Бери, нямам нищо освен самия кораб, което да използвам вместо оръжие. — Сви рамене, както си лежеше. — Да бях взел още образци от Облака на Оорт, щях да мятам камъни…

— Какво искаш да кажеш — със зловещ глас попита Хари, — нямал си нищо освен самия кораб?

— След цялото това ускорение с две G имаме огромна скорост спрямо Сплайна. Когато се завъртим напълно, ще ни остават само две-три минути, преди да го достигнем. Дори с обратния тласък на ГОТ-двигателя едва ли ще загубим нещо…

Светна ли ти, Хари? Ще се ударим в Сплайна със задника напред, с пламъците на нашия ГОТ…

С бавни несигурни движения Шайра вдигна ръце и закри лицето си.

— Божичко! — изпъшка Хари и виртуалната му глава се разду в двуметрова карикатура. — Ще праснем с рогата напред боен кораб Сплайн! О, много добър ти е планът, Майкъл.

— Имаш ли по-добро предложение?

По затъмнения купол над тях просветна изображение — Сплайнът, видян от задните камери на „Рака“. Оръжейносивият корпус се отразяваше в уголемените очи на Хари, покрити от пикселен скреж.

— Майкъл, щом този Сплайн се нагласи и само ни докосне с гадния лъч на звездотрошача си, корабът ни ще се превърне в поток от разтопен метал.

— Значи ще умрем в сражение. Пак те питам — имаш ли по-добро предложение?

— Ами да. Първата ти идея. Хайде да се върнем в кометната ареола и да си намерим малко камъни за мятане.

Зад огромната полупрозрачна глава на Хари движенията на Сплайна като че се промениха. Майкъл присви очи, опитвайки се да види какво става. Въртенето на бойния кораб не беше ли по-конвулсивно и объркано?

Помисли си, че би трябвало вече да е мъртъв.

Нима в Сплайна нещо не беше наред?

Четвърт от купола пропадна. Дулата на оръдията се свличаха грациозно. Ксийлският строителен материал се свиваше като горяща пластмаса и Мириам виждаше през разкъсванията острите точки на звездите и блясъка на черешовите лъчи от звездотрошача.

Стопен материал валеше като огнен дъжд върху плоскостта на сингуларностите. „Приятелите“ щъкаха като насекоми, а нажежени до червено и остри като бръснач парцали ги засипваха. От опустошената част вятър налиташе в остатъка от залата. Мириам усещаше дима и миризмата на обгорена плът.

— Исусе! — изохка тя.

Знаеше, че има късмет — пултът на сингуларното оръдие, на който работеше с Джаар, беше доста далеч от хлътналия купол. Джаар изкрещя неразбираемо и се оттласна от пулта. Берг го хвана за ръката.

— Не! — Завъртя го към себе си. — Джаар, не прави глупости. Нищичко не можеш да направиш, за да им помогнеш. Най-доброто място за тебе е тук.

Джаар извърна глава към разрушената част на кораба от пръст.

Черешова светкавица я зашемети. Сплайнът улучи пролука в купола и удари с лъча на звездотрошача самата зала. Тя вдигна ръка да заслони очите си от жаравата на купола и видя, че кристалната повърхност над участък от сингуларната равнина сякаш помътня и се напука. Цепнатините се разширяваха по нея като по топящ се лед. На това място вече нямаше живи хора. А самите сингуларности, ярки бели светулки сред паяжина от синя светлина, се размърдаха. Плъзгаха се.